Тъй като няма как да си намля броя на децата, обичам да разделям класа на групи с непостоянен състав и да има давам задачи. Редувам ги - за единия час 1-ва група трябва да изпълни някаква задача, която да представи на класа, следващия час- 2-ра група, и т.н. По този начин карам и най-пасивните деца да станат активни, да не чакат на другите или да стоят без самочувствие че нищо не могат. В началото е трудно, но после упорството на учителя се отплаща.
Вие как мислите - какъв е оптималният брой деца в клас?
За да може да се работи ефективно, децата трябва да се делят на групи, като групите тайничко да са сформирани според възможностите на децата, за да може да се подготвят материалите така, че да могат всички да се справят успешно.
"Спомням си когато аз бях ученичка: класовете бяха с внушителен брой ученици. Нямаше места, май и нямаше достатъчно училища (80-те г. на века)."
И аз си спомням същото... Обаче ... Не си спомням да съм възразила на учител. Не си спомням да съм нагрубила. Не си спомням да не съм направила път, когато срещу мен върви учител. Не си спомням случай, в който родителите ми да са казали нещо напреко думата на някой от моите преподаватели. Не си спомням да са звънили на учителката ми по телефона у дома, за да питат каква ми е домашната. Не са смятали, че в училище трябва да ме възпитават, защото са смятали, че моето възпитание е грижа на моето семейство, а образованието ми е задача на учителите. Много още такива не си спомням... Но ми се случват днес...
Оптималният брой деца? За да има достатъчно време да се обърне внимание на всяко дете, трябва да бъдат не повече от 18.
Иначе не съм съгласна, че ние само образоваме, напротив - и възпитаваме. Или поне аз това е опитвам да направя - да им покажа гледна точка към света и пример, който да следват.
За групите държа да отбележа, че не ги избирам според еднакво ниво на представяне, а гледам да са шарени -да има деца, които се справят добре, други на средно ниво и учениците ми със СОП. Тях никога не ги изключвам, но в групата задълженията са разпределени, за всеки има задача според възможностите.
Ами да, след като родителите нямат авторитета, а понякога и желанието (за съжаление) да възпитават своите деца и аз това правя... Всеки ден и всеки час - в училище, а понякога и у дома... По Кодекс може и да сме с 8 часов работен ден, но на практика много от родителите са убедени, че е наше задължение да сме на денонощно разположение.
А отговор на това "Да, но сега родителите са с още по-малък авторитет от учителите. Само като виждам как децата правят неща, които на мен през ум не ми е минало, че мога да правя с родителите си, да ги обиждам и дори псувам, да ги ритам и т.н..... Просто поколенията са толкова различни, че не можем да сравняваме. Затова и броят на децата трябва да е съобразен с това." ще се опитам да дам на срещата в София:)
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи