Привет ,Мими!Подкрепям те напълно.В моя клас имам такова дете.Стремя се да го приобща към класа,но се работи много трудно.То не говори,издава само звуци, страхува се от всичко,не се задържа на едно място...Колегата ресурсен работи с него,но проблема е ,че и родителите не го водят всеки ден или поне когато колегата е в училище.Но няма да се отказвам и се надявам да има ефект.

Много силно послание, Мими! Благодаря ти, че ни насочи вниманието към правото на всеки да бъде такъв, какъвто е - а ние да го приемаме, обичаме и уважаваме с неговите странности и особености.

Всеки учител   се е срещал  с деца със СОП.Така,че знае колко трудно,но и с голямо търпение се работи с такива деца!НЯМА ПО - ТРУДНА И БЛАГОРОДНА ОТ УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ!ЛЕКА ВАКАНЦИЯ ВИ ПОЖЕЛАВАМ,КОЛЕГИ!

Съгласна съм със всичко написано, но аз си мисля, че само интегриране по линията на социалното вграждане на децата със СОП не е достатъчно. Трябва да се преразгледа учебната програма и да се пренапишат учебниците, за да бъдат такива, че да могат успешно да се обучават по тях и децата със СОП. А не както сега - да се мъчат почти всички преки участници в образователния процес.

Тези деца имат нужда и от толерантност, проявена от останалите деца. Ролята на всички нересурсни учители е да научат децата да приемат като равни "различните" деца. Така децата със СОП ще имат не само равен шанс, но и подобаващо отношение в обществото, когато станат възрастни. Благодаря за темата, mimi ivanova.