СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ

Учителю, защо не си сега

отново във онази класна стая?

Със тебешир пред черната дъска,

началото да палиш, а не края...

Ти мълчешком ни даде онова,

което пазим още във сърцата,

А тази днешна твоя самота,

за всички нас сега е непозната.

От твоя огън носим по света,

за него няма бури и забрава!

Понякога го вятърът гаси,

но въгленът след огъня остава.

Напомнят ни, учителю, за теб

смехът, урокът, дните отлетели...

Съзнаваме го късно, чак сега,

че като теб, учителю, сме смели.

Не стой самотен, пак ела при нас.

Нали ни учеше да бъдем ято...

Сокола страшен овъглих го аз,

за да не пречи той на нашто лято.

Учителю, ти вярваше във нас,

а днес във тебе се кълнеме!

И спомена от оня весел час

не може никой, никой да ни вземе!