Има и такива хора

Зори, мила, Куийн Блъндър вчера не е гледала телевизия...

Информирам се основно по интернет и на новината попаднах преди време тук. Така че ще ти бъда благодарна, ако споделиш още впечатления за колежката Зоя и нейния героизъм да си роди и отгледа деца на тази възраст.

Предполагам, че говориш за финансова помощ, нали? Ако е така, може би някъде има номер на банкова сметка, по която се превеждат парите.

http://btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=60312 Това е коментар на BTV, а снощи имаше репортаж от дома на Зоя. Няма обявена банкова сметка.Зоя не моли за помощ, само сподели колко се гордее с децата си и колко силно вярва,че ще се справи и ще отгледа близначките. Аз си помислих,че можем нещо да направим.Може би трябва да се свържем с BTV, нали имат адрес за контакт със зрителите . Тази жена е много силен човек, възхитих й се и много ми се иска да направим нещо добро за нея и трите деца.

Тъй като се оказах доста некадърна, не можах да сложа адреса като линк,затова слагам коментара на BTV изцяло:

52-годишната родилка Зоя Иванова и близначките се чувстват добре 07 Септември 2007 Най-възрастната родилка у нас - Зоя Иванова, и новородените Ива и Калина се чувстват добре, но живеят сами и без помощ от никъде. За раждането на близначките инвитро от 52 годишната жена ви разказахме преди месец в bTV Новините. Въпреки трудностите, Зоя не се оплаква и мечтае да види момичетата да проходят. Зоя решава да стане майка отново на 52, защото 19 години се бори за здравето на големия си син - 19 годишния Цветелин. Той е с вродено тежко заболяване и придобита детска церебрална парализа. Преди 12 години съпругът на Зоя и баща на Цецо не може да преживее болестта на детето и умира от мъка. Това разказва Зоя. Сега тя се радва на две малки здрави момичета и мечтае те да проходят, нещо което с първото си дете никога не е преживяла. Зоя Иванова: „Искам да оставя здрави деца след себе си, здраво дете, те пък се случиха две... Не се уморявам, все още не съм се уморила, може би защото се хранят по различно време, нощно време така спят, будят се по различно време..” Четиричленното семейство живее с 90 % от учителската заплата на Зоя - близо 300 лева, които обаче НОИ изплаща нередовно. Ще получават тази сума докато децата навършат 9 месеца, а после остават на майчинските от 220. Зоя не се оплаква и от това, че й помага само възрастният й баща. Съседите и колегите й също се зарадвали на децата. Зоя не вярва, че може да се намери татко за децата й, някой който да приеме болния Цветелин и близначките. Но каза, че мечтае за първите стъпки на Ива и Калина и това осмисля дните й.

Съгласна съм. Освен, че можем да й се обадим и да й окажем морална подкрепа, какво друго предлагате? Ясно е, че тя има нужда и от материална помощ във вид по-скоро на парични средства...

Всеки има право на мнение. Тя не е молила за помощ, аз го предложих. Колкото до това,че децата след 10-15 години могат да останат сами, някои 18-годишни майки оставят току-що родени бебета сами, нали. А дали ще бъркат баба и майка, много важно! Тези деца са получили живот и обич, това е важното. А дали е луд, който сбъдва мечтите си, всеки сам да преценява. За жалост не можахме с колежките да осъществим връзка със Зоя, BTV просто не ни отговори на писмата, които пратихме до пощата им.

Честно казано - мнение по въпроса нямам - но ми направи впечатление поредната простотия на журналистите - доколкото прочетох статията - там пише, че най - смутен бил съпругат на съответната госпожа - а всъщност той е покойник... ще се оправи ли българската журналистика някога?!

Моето мнение е, че всеки има право на щастие. Самият факт, че е посветила живота си да гледа болният си син е героизъм. Мнозина родители по света изоставят болните си деца, защото не могат или не искат да ги отглеждат. Дори в Общност Бебе имаше такъв постинг от Мише - за малко момиченце, изоставено от майка си, чийто баща се самоубива - има жива баба, но тя не иска да се обвърже с подобен тежък ангажимент.

Вероятно на мнозина от нас е ужасно трудно да погледнат света през очите на Зоя. Да гледаш детето си как страда и да погребеш съпруга си са най-ужасните неща, които едно женско сърце може да понесе. Мразя категории като "героизъм", но за мен решението й е решение на една много смела жена. Не мисля, обаче, че в страна като България подобно решение би се оценило по достойнство.

Светльо пише за това какво ги чака след 10-15 год. Много бих искала някой да ни каже точно какво чака всеки един от нас след 2-3 години? Че кой родител, дори и 30-годишен, е застрахован от катастрофи, болести, бедствия? Ако човек седне да мисли за това, никога не би се решил на никаква крачка в живота си. Има стотици жени, които, болни от рак, рискуват живота си, за да оставят дете след себе си. Поемайки риска, те обричат детето си на живот без майка. По-добре ли е да не се появят изобщо на тоя свят, обаче?

Четох миналия месец в списание за 49-годишна жена, чиито 4 деца на възраст от 7 до 17 години, биват застреляни от бившият й втори съпруг близо година след развода им (той е работил като полицейски шериф и има лично оръжие - явно е превъртял от нещо). Та, той отишъл в дома им, застрелял всичките деца, застрелял и себе си. Тогава тя е била на 46. Целият й живот завършва там. Две момчета и две момичета си отиват от живота й завинаги. Как се живее насетне?

Но понеже Америка не е България, там хората над 30 годишна възраст могат още да срещнат човек, който да пожелае да ги опознае и обикне въпреки преклонната им възраст. Та тя се запознава с адвокат, който е отглеждал любимата си жена, болна от рак,  цели 20 години, а накрая я е загубил.... Въпросът беше - имат ли тези двама души шанс за нещо различно от умопомрачаваща мъка? Сега са на по 49 г. и двамата и имат едномесечни близначки, заченати инвитро. Вероятно, заради мъката, и двамата изглеждат като 60 годишни на снимките, но сигурно ще дадат прекрасен дом на тези две момиченца, както и момиченцата ще им дадат най-голямото щастие на света....

Та, това исках да кажа. Зоя е взела решение, достойно за поклон от моята гледна точка. И аз не мисля, че тя проси пари - вероятно има нужда от употребявани, но здрави и чисти дрехи, колички, легла, играчки, както и от памперси (те не бива да са употребявани ;))))....такъв вид помощ. Може би, би било добре да открием връзка с нея и да й предоставим подобни вещи от нашите деца.

От Калоян и Траяна останаха толкова много неща, които после преминаха в ръцете на приятели и близки. Някои деца вече поотраснаха, вероятно са ги предали на други, но винаги може да се организира нещо подобно. Не пари. Пък и тия пусти пари са такъв трън винаги! - "кой я е карал да ражда на тия години, като не може да си гледа, а и мъж няма"... Не ви звучи непознато, нали? Дали не може да се издирят координатите на Зоя? Това ми беше идеята. Няма майка сред нас, която да няма още непотребни вещи и дрехи из шкафовете си, нали така? Особено, ако са били хубави и ни е било жал да ги изхвърлим, а приятлеските деца са се разминали времево с размера?

Мисля, че доста хора ще помогнат с малко, но от сърце! И мен, и колежките ми историята и смелостта на Зоя ни впечатли и трогна! Слава Богу, че има такива като нея!

Така.Мисля,че ще ви се стори малко грубианско ,НО ще си го кажа.Аз съм доста против раждането на такава възраст.Разбирам,че жената е искала да си има здрави деца, но не е ли помислила,че е малко възрастна за да ражда.Ще остави децата си млади без майка.Иначе,че й птарбват средства с това съм съгласна.Не е ли можела да си осинови?Това е моето мнение и съжелявам,но аз така мисля.

Нека и аз да си кажа, както е тръгнало. :)

Рискът да родиш дете с увреждания на 52 години е огромен. Чудя се насмелостта или дързостта на тази жена: след като вече има едно увреденодете, да поеме риска на късното раждане, когато вероятността отувреждания нараства неимоверно.

Слава богу, децата са се родили здрави. Предполагам, че те ще осмислятживота на жената, и ще й дадат искрица надежда, че е оставила нещо следсебе си. Калабриа, не е едно и също да отгледаш осиновени деца, и да сиродиш свои. :) Нищо общо няма даже.

За бъркането на майка с баба: лошо няма. Майка ми роди брат ми на 37години, баща ми беше тогава на 47, и редовно ставаше тази грешка. Голямсмях падаше, да ви кажа: "Това дете колко прилича на дядо си"... :о)

Изобщо не става въпрос за това, че жената проси помощ, или че няма самада се справи. Просто човек, като гледа отстрани нещо толкова трудно икрасиво, му се приисква да помогне с нещо. Аз бих помогнала със скромнасума във финикийски знаци.

Може би ако се разберем нещо къде и от кого да се събират нещата, без да се афишира излишно на жената? Какво ще каже zornica?

Първо се извинявам на всички, които приемат идеята да помогнем на Зоя, че известно време не написах нищо по въпроса.
     Една от причините е, че нещо не можах да се справя с техниката, но засега поне уж разбрах какво обърквам.Втората причина е, че от BTV позабавиха отговора си, но вече получих телефона на Зоя. Свързах се с нея на 16.09. Оказа се, че точно на този ден децата - близначките - правят два месеца. Обясних, че искаме да й помогнем според възможностите си. Тя се притесни, че може това да затруднява нас. Вълнуваше се, че сме се сетили за нея.
Сега малко по-конкретно. Нашата група е от провинцията.Създали сме известна организация да приобщим повече хора към идеята. Колегите предложиха да съберем финансова помощ, за да може Зоя да разполага с нея, както намери за добре.Разбира се, няма да върнем и подходящи дрешки. 
Ако някой се заеме да организира нещо в София, ще бъде добре.
Въобще, предложете нещо полезно, защото за нас е малко трудно да отсъстваме от работа. Заповед на РИО-никаква отпуска в работно време.
 

Аз също съм от провинцията и искам да се включа и да помогна на тази смела жена. Кажете ми как мога да помогна? Най - великото нещо, което може да направи човек на този свят е да създадеш и дариш живот. Няма значение на колко години си. Ще следя тук каква е организацията. Моля, ориентирайте ме, за да мога да помогна и аз!

do zornica
Бих искала да окажа скромна финансива помощ на Зоя Иванова. Бихте ли ми съдействали с нейните координати, тъй като от 2 дена безуспешно се опитвам да се свържа с BTV-новините. Доколкото виждам тук има и негатини коментари относно нейната постъпка, затова бих Ви помолила да ми изпратите телефона й на е-mail: vdb@mail.bg. Predvaritelno Vi blagodaria.