Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Реших да споделя с вас още нещо, една малка част от споходилото ме през ноща.
Много ми се иска да задам някому един въпрос. А тук аудиторията е немалка. Така че ще се радвам, ако срещна отговор. Въпросът е много лесен, много кратък и ясен. Но първо си представете, че тоя въпрос не го задавам аз, а някой друг...Представете си как при вас се спуска една висша сила и вие чувате глас да ви пита: "Какво искаш?" После разбирате, че ако изречете своето желание, то тутакси ще се сбъдне. Но!!! При едно условие. Това, което си избираш, трябва наистина да го искаш. Това е условието. И ето тук разбираш, че въпросът верно си е кратък и ясен, но никак не е лесен. Ти все пак изричаш своето желание, но...то не се сбъдва. Започваш да се колебаеш за произхода на тоя глас и за Силата, която го е изрекла. Решаваш, че някой те подвежда или пък, че халюцинираш. Но има и трети вариант...Може би ти сам си се подвел. Сещаш се за условието (единственото!), а то се оказва сериозна пречка за постигането на целта ти. И вече започваш да се колебаеш в себе си. "Дали това, което си пожелах, наистина го искам?" Сега възниква нов въпрос. Онзи, първият, произнесен от нечий глас, е заменен от друг. На мястото на "Какво искаш?" възниква "Какво искам?" Отговорите винаги се крият в теб самия. Въпросите също.
И така...Сега идва ред и на моя въпрос. Знае ли някой от вас какво всъщност иска? Защото в повечето случаи се бърка истинското желание от това, което си мислим, че искаме. Тоест аз си мисля, че искам повишение в работата, например. Но по-късно осъзнавам, че желанието ми е било НЕДЕЙСТВИТЕЛНО. Това обикновено го разбирам едва, след като са ме повишили. Или пък, след като животът ми е поднесъл куп изненади и макар че не съм осъществила така жадуваното повишение, то пък пред мен се е разкрил нов път, по който откривам истината за себе си. После се сещам, че това аз и преди съм го знаела. Някога преди време, когато съм изричала едно недействително желание. Само че не съм чула своя си глас. Другият го е заглушавал с едно изкушаващо предложение, а именно, че ще ми бъдат изпълнени желанията.
Представете си, че едно желание по своята същност представлява къс енергия. От своя страна мисълта също е енергия. Мисъл и желание.....Мисълта обаче е осъзнатото, затова нейната енергия е доминираща и по този начин тя ще попречи на другата - на Желанието. Представете си какво се случва в пространството. Безброй късчета енергия, безброй мисли...Всеки си мисли, че иска нещо. Затова светът ни днес е полудял. Затова всичко е така объркано. Та ние сме сме изгубили в собствените си мисли. Забравили сме кои сме, отвикнали да чуваме себе си. Бъркаме желанието с нуждата. И вече не знаем какво всъщност искаме. Нищо не е истинско, а илюзорно.
Бих си пожелала да умея да желая. Бих искала да знам какво искам. Защото вярно е онова "Искай и ще ти се даде". Но първо е нужно да знаем какво искаме.
Признавам си, аз не знам какво искам. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Боря се със заблудите, призтичащи от мен самата. Но все пак, днес успях да дефинирам едно едвам доловимо желание, а именно да слея мисъл и желание в едно! Да потърся отговора в себе си...
Ако някой от вас знае своите истински желания, нека ги изрече на глас. Ако пък ви се иска да ги споделите, аз ще се радвам да узная за нечий успех. Все пак може едно ваше желание да ми подскаже отговора за изгубената част от мен.
Три желания, само три! Като в приказката за Златната рибка. На фона на толкова много, можете ли да ми посочите само ТРИ. Ако пък дадено желание е съкровено за вас и не ви се ще да го споделяте, използвайте точки, запетайки, звездички..., каквото щете. Важното е, че него - Желанието, го има! И всъщност забелязвате ли колко малко време ни остава да мечтаем. Колко рядко се спираме в паузите между ежедневието си и безбройните си мисли и ей така, съвсем простичко на глас или наум да изречем своето желание...Колко малко отделяме от времето си за най-важните неща..., за себе си!
Желая на всички желанията ви да се сбъднат. Стига те да са ИСТИНСКИ и да НЕ вредят на никого.
Ето я и моята тройка:
1.ИСКАМ да знам какво искам!
2.ИСКАМ да познавам истинската си същност!
3.ИСКАМ да НЕ се страхувам!
Следва продължение.....
Много хубава тема!!!Задаваш въпрос с открит,неизвестен отговор!Направо "виждам" твоята библиотека и книгите,които си изчела.Единственото сигурно е,че отговорът е в теб самата!Всичко останало са чужди отговори.Душата ти знае какво иска,но битието определя съзнанието и заглушава вътрешния ти глас.Когато искаш,Не използвай НЕ: "ИСКАМ да НЕ се страхувам!" Всеки се страхува-за секунда можем да изгубим всичко.Мисля,че се стремим към удовлетворение потребностите на душата(чуства),но нямаме и идея как да се справим с материалните предизвикателства на съзнанието(битие).
1.Искам Любов(към себе си,към околните и заобикалящата ме действителност)
2.Искам Хармония(в мен самата и около мен)
3.Искам Сигурност(че поне малък процент от постигнатото,зависи и от мен)
Е,а какво иска съзнанието ми-сигурно същото като на повечето от вас!
Ти как виждаш,Зефира сбъдването на потребностите на душата ми точно в този заобикалящ ме свят?Път без изход или бягство от реалността(чрез медитация,визуализация,дихателни и физически упражнения,алкохол,наркотици,медикаменти................)
Пропускаме съдба,карма,обстоятелства,Реалност!Тук сме и тук трябва да се справим-в нашето общество няма визуализации,които се сбъдват като "американската мечта"!Има родова памет и тя е нашата съдба!Как в американските и западноевропейски книги се сбъдват мечти,няма общо с нашата собствена съдба!
"Искай и ще ти се даде"?-Разбирай в "Негово Име"-съвсем друг смисъл.Може би спасението е да откриеш Божествената любов и тя де те изпълни и да ти е достатъчна.Колко са я открили ?И колко успяват да се абстрахират от материалното и заобикалящия ни свят и неговите предизвикателства?А може би сме в Реалността,за да се справим и намерим отговорите!
Подхванала си много важна тема, zefira. Да разпознаеш истинските намерения и желания на душата, а след това да ги последваш е в основата на човешкото щастие. Понякога това е много трудно, защото хората, повлияни от програмите на обществото много често започват да бъркат "искам" с "трябва".
А да изпълняваш неистинските намерения и желания е опасно, защото първо човек губи много ценно време и сили напразно, а и не се знае излъчената вече енергия какъв откат ще даде като резултат.
Има един простичък начин да се провери дали желанието е истинско. За това трябва да направим две неща на ниво усещания.
Първо трябва да си спомним състояние, в което сме се чувствали чудесно. И трябва да запомним това усещане. След това докато сме в това състояние, си представяме, че желанието вече е изпълнено. И проверяваме усещанията. Ако те създават радост и удоволствие - желанието е истинско и можем да се впуснем в изпълнението му. Ако ли не- по-добре е да го оставим за сега. Не сме готови.
При мен това в повечето случаи действа. А ако не съм разпознал истинските си желания, какво пък - натрупал съм опит, който ще ми помогне друг път.
Гласът на душата Щом важно решение трябва да взема, каквото да правя, каквото да струвам, заставам отново пред тази дилема: умът наставлява, сърцето не чува. Кого да последвам, кого да послушам? И точния избор как да направя? Когато в гласа на ума си се вслушам, размисля ли – прав е, си казвам накрая. Последвам ли него – бунтувам сърцето. То властва по свои, сърдечни закони в света на човешките чувства, където не дава на никого право на вето. Как да реша кой е верният път! На кръст ме разпъват сърцето, умът. И най-често все така става, че ето - изслушала трезво гласа на ума, накрая аз следвам гласа на сърцето. А някъде в мен, над бита, над нещата, търпеливо ме вика – и чака да чуя - гласът на душата.
Благодара за задълбочените коментари. Иска ми се да ви поздравя от сърце с нещичко. И ще го направя:
http://www.youtube.com/watch?v=wgEVKA-rpMY&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=bezhAEYqvxg
http://www.youtube.com/watch?v=-Dl6CLWLMzk
А, иначе във връзка с темата на постинга ти ( покрай " Великата тайна на водата") се сетих за "Law of attraction"...:-) Можеш да си го изтеглиш, ако не си го гледала...:-)
Kopriva , аз понеже съм си с много развинтено въображение, не е много подходящо за мен гледането на кошмари :))) Не че не проявявам любопитство. Та ми е чудно този филм дали е документален или игрален. И без това напоследък ми е все по-трудно да си харесам филм.
Istinata Pobejdava, благодаря ти за линковете. Хубавата музика никога не ми идва в повече. :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!