Сън или реалност

Пак съм на работа, а така ми се спи...

Снощи стоях до 3, да си пиша идиотската домашна и сега искам само едно легло и една възглавница, за да мога да си доспя. Току що си мислех, че остават още 61 дена, докато се прибера, по-точно около 1457 часа, да си призная честно вече нямам търпение да се прибера, да ида на море, на планина и къде ли още не. Вече, както знам от личен опит от преди, мога да издържа тук около 3 месеца преди България да започне да ми липсва много. Колкото и да стоя тук, няма да мога да свикна никога, вече съм в Щатитеи почти 4 години и все още не мога и за миг да си представя, че ще живея тук. Просто всичко е страшно различно и непривично за някой, който идва от една невероятна страна като България. Сивотата на ежедневието тук не може да се сравнява с нищо, с което съм се сблъсквал досега. Понякога стоя и се чудя защо още съм тук, а и много хора са ме питали, "Като не ти харесва, защо още си там?", ами аз просто гледам на тези няколко години като на една малка стъпка напред, която ще ми помогне малко или много в професионално отношение, стъпка, от която надявам се е имало смисъл. Срещал съм се с доста българи тук, и да си призная има доста, на които им харесва страшно много, което аз не мога да разбера, но все пак всеки си има собствено мнение. Има хора обаче, които не могат изобщо да понасят това място и въпреки това стоят тук, за да могат да осигурят по-добро бъдеще на децата си. Аз просто искам да завърша и да се махна от тук, където и да е само не тук.
Та като казах за децата, онзи ден четох един форум на Гювеч, в който се обсъхдаше дали трябва българите, които живеят в чужбина да учат децата си на български. Имаше няколко човека, които казаха, че никога не биха "тормозили" децата си с този безмислен език. Никога не си бях представял, че ще чуя тези думи от устата на един човек, роден и израстнал в България. Чувал съм и за семейства, в които и двамата родители са българи, а децата им не могат да си говорят с баба си и с дядо си, просто защото не ги разбират. Тези неща просто ме разбиват.