Още 3 седмици!

Дните продължават да се нижат, за съжаление вече не така бързо както преди, но за щастие остават само още 3 седмици до така заветния 23-ти юни, ден, в който свършвам работа и напускам университета за 2 месеца, и се прибирам вкъщи.

Добре, че през последните няколко дни имаше вълнения, които не бях изпитвал досега тук. За първи път ходих на български купон, на който всички гости бяха невероятни и успяха да ме накарат да се чувствам все едно съм си вкъщи. Купонът беше за рождения ден на един български студент, който учи в съседен град до мен. Той, Калин, е също така и страхотен музикант, който свири на страшно много инструменти, и затова си имахме си цяла програма със музика и български народни песни, песни, които обожавам. Танцувахме хора цяла вечер, без никакво прекъсване. Прекарахме си много добре, успях да се запозная с много други студенти и други българи, които са дошли тук, за да си търсят щастието в Щатите. Така като гледам всеки е успял да си намери начин, по който да се справя, но като гледам нито един от тези хора, които бяха там, не беше щастлив, на всеки му липсва България, всеки искаше да се върне там рано или късно. Сега разбрах, че и тук на американска земя има доста други сродни души:))) Досега почти не бях срещнал никакви такива, като изключим моите български приятели тук в Салем (това е за теб Дейвид:))), заради които успях да отида на купона. Надявам се да успея да поддържам контакт поне с някои от новите хора, които срещнах, защото не ми се ще да изгубя връзка с такива невероятни души.

Преди малко ми стана много тъжно, когато прочетох, че актрисата Марияна Димитрова се е самоубила в Сан Диего. Докато си бях в България предния път успях да я гледам по Шоуто на Слави, и успях да видя човек, който е успял да пробие тук с таланта си, а гледайки филмите, в които тя е участвала тя наистина го имаше в излишък. В някои от нейните интервюта, които прочетох видях колко и е липсвала България с нейните софииски улици и театри. Ето в нейния случай се вижда докъде може да стигне човек, тъжейки за собствената си родина и приятели. Поклон!