Великден на края на света

Христо Возкресе на всички!
Днес е Великден (поне при мен все още е :))), един страшно скъп за мен празник, ден, в който трябва да забравим дребнавостите, с които ни сблъсва живота и да се опитаме да не мислим само за себе си, а и за всички хора, които са ни скъпи.
Да си призная честно днес си прекарахме доста добре, събрахме се с нашите приятели тук в Салем и си изкарахме един импровизиран български Великден. Чукнахме се с яйцата за здраве, хапнахме си малко курабии, които пристигнаха с колет от България и си поговорихме за доста неща, които ни вълнуват тук далеч от малкия рай, наречен Родна България. Може да не съм религиозен, но да си призная съжалявам, че отдавна не съм имал възможността да отида на църква по Великден, липсват ми традициите, които съм си спазвал вкъщи като обикалянето на църквата в съботата преди празника, ходенето на църква сутринта в неделя на празника, събирането с приятели след това и всичко останало, което си ни е създадено от миналите традиции. Но въпреки това самата възможност да се събереш с приятели, с които само да си поговориш за всички тези неща те кара да се чувстваш по-добре, и малко или много да забравиш, че си далеч от вкъщи. Особено, когато се чувстваш у дома у тези хора и ти е приятно да си споделяш всичко, което ти тежи.
Сега за съжаление стана късно, докато се сетя да напиша тези няколко реда, и ще трябва да ходя на среща със Сънчо :), защото ще трябва да ставам рано за училище утре сутрин. Но утре е предпоследния учебен ден и после ми остават два изпита преди да започне ваканцията, която ще е малко съкратена заради работата, която започвам от другата седмица, но поне няма да ми се налага да уча нищо в следващите няколко месеца, а и вече дните, които остават докато се прибера не ми изглеждат чак толкова много.