управление на гнева

 Това реална история ли е? Явно много гняв си насъбрал, за да си го изкараш така на 2-мата Гъзове... Ами, ако не са били чак такива гъзове? :) Кой знае...

Измислена история май, но просто много полезна.  Учи на лоши навици.

От друга страна пък показва, защо човек трябва да е внимателен и учтив в отношенията си с другите. Начините, по които някой може да ни върне са ограничени единстрено до фантазията на човека.

Follow the white wabbit, to see how deep the hole is !!!

Страхотна история, много се смях, но и се замислих колко си прав - дори не подозираме как можем да издразним някого и после да ни се струпат злини с непознат източник... Да, трябва да се внимава...

От друга страна мисля, че авторът на тези случки (ако може така да го нарека) определено чудесно си е релаксирал, като си е изкарвал негативните емоции по този начин. Разбира се, това не е правилният начин, но вчера се замислих, като си говорехме с Тери, че нервите така или иначе трябва да се изкарват по някакъв начин от нас, защото ако гнева се събира дълго в нас, накрая ще излезе в огромни количества и ще бъде още по-неприятно....

 хе, това  го четох преди малко в някакъв форум:) ужасно много се смях :)

де да можех и аз така;)

ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК

 

но ако искаш да разбреш що е всъщност "гняв", то тогава прочети "Гняв" от Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг). И пак ке поговорим.

Иначе историйката си я бива :)

Бъди здрав! 

тази история - погледни (ако имаш възможност) някоя от сериите на "Улицата" на Теди Москов. Още по-въздействени и релаксиращи... :)

Мерси :) Гледала съм ги всичките, те са просто култови!!!

Хихи, то всеки може така, ама трябва да е много съобразителен, да не се окаже накрая, че пред неговия дом чака един разгневен чичко 

Четейки това се присетих за телефония тероризъм на който бяхме подложени с приятелката ми преди две години. Някакви отнейде се бяха сдобили с номерата на стационарния и мобивния ни телефони. Звъняха и мълчаха. На мен не ми пукаше. Псувах ги понякога но обикновено им затварях. Понякога им пожелавах лека нощ или каквото е там времето на деня. Тя обаче се бе стресирала много. И в един момент стигна до там да подскача пи звънене на телефон и отказваше да вдига на не непознати номера на мобилния. Всичко приключи много лесно. Просто в един момент им казах че ако не спрат да звънят на който и да било от двата номера ще се обадя в полицията и идвам да си поговорим лично с тях там.Така и не ми хрумна тогава да се обадя на операторите на телекомите. Сега бих го сторил веднага. Едно момиче снощи ми сподели, че от два дни и досаждат така. Звън и мълчание. Посъветвах я да не се колебае и да позвъни или в полицията или в телекома.

Моето скромно мнение, е че постъпката на лиричния герой е меко казано психопатска. Другите двама са направили нещо, но той им го връща направо тъпкано. Друг е въпроса какво точно са му направили. Лошото е, че има хора, които и за най-малкия жест няма да ти спогодят такива номера, ами направо ще те пребият или дори убият.

За мен това не е начин да си почина. Далеч по-красиво е вместо да правя такива магарии на непознати хора, просто да послушам музика, да се разходя из Витоша, да почета Тери Пратчет или пък да си легна и да мечтая. 

Teri

Е не! Това наистина беше невероятен смях! Вярно е, че въображението на човек е неограничено

Наистина наскоро, слава Богу, не ми се е случвало да съм обезумяла от ярост от безсилие пред нещо или пред някого, но когато ми се случи... обикновено се затварям в стаята си, отварям прозореца и надувам яко музиката, за да не ме чуват как крещя и плача, и удрям с възглавницата всичко, което може да поеме удара без да се премести - демек шкафове, гардероби, стени, легло, компютър (мм сега това няма да ми е от полза, защото новият ми монитор е доста паянтовичък)  и други подобни.

Хехе, един път  обаче бързах и нямах време за подготовка на цялата обстановка, пък и сигурно не бях изпаднала в чак такава степен на ярост и  безсилие, защото си махнах ръчния часовник и започнах него да го блъскам зверски по плочките в антрето. Ама какви часовници правят хората, лелеее! Още е жива машинката, че даже е и точна! Е малко стъклото й е одрано и от време на време тиктака много странно, ама това е нормално след като толкова сериозно й разджурках вътрешностите

П.П....хмм странно последните няколко реда преминах от "часовника" на "машинката" и някак си съвсем непринудено минах от мъжки в женски род. Докато го блъскам в плочките е "часовникът", а после като се радвам, че все още работи и се чудя на това колко е здрава, стана "тя - машинката". Дали пък Веско не е прав, че у мен се появяват скрити нотки на феминизъм?!?

Не искам да си мисля какво е било нещото, което те е накарало да излееш болката си по този начин :(

Аз само веднъж реших да счупя нещо в яда си и стана много странно, даже и гневът ми изчезна. Запратих една стъклена чаша с много голяма сила в стената. Ще решите, че тя се е натрошила на стотици парченца? Не! Остана здрава, поподскача по балатума, после и по плочките и си остана невредима! Моето учудване бе огромно и просто ме накара да забравя яда си в този момент :) Имах чувството, че тази чаша ми подсказа, че не е това начина, по който трябва да си излея нервите.

Понякога, когато ми е тъжно, когато ме боли много силно пиша стихове. За съжаление не мога да плача и това за мен не е вариант. Мъчил съм се, но не мога, сякаш сълзите ми са се изчерпали преди 21 години...

Teri

Щепси, радвам се, че не съм твой часовник  (шегичка)

 

хихи и аз .

На мен стиховете също ми помагат, но не когато съм яростна, а когато съм тъжна. Много време ми е нужно да напиша нещо, което наистина чувствам (в повечето случаи, когато привършвам вече е супер тихо и скоро ще настане време за ставане), но пък удовлетворението след това е неповторимо!

Което доказва, че яростта, за разлика от тъгата, не е градивна емоция, а по-скоро деструктивна.

А когато напишеш нещо на белия лист и ти олеква. Може и да не е стих, дори и да блогнеш, пак върши работа :) 

Teri

Яко се смях, историята си я бива! А и с моето развинтено въображение направо си я представих цветна! Куул, както би казал някой хамириканец!