управление на гнева
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!
Това реална история ли е? Явно много гняв си насъбрал, за да си го изкараш така на 2-мата Гъзове... Ами, ако не са били чак такива гъзове? :) Кой знае...
Измислена история май, но просто много полезна. Учи на лоши навици.
От друга страна пък показва, защо човек трябва да е внимателен и учтив в отношенията си с другите. Начините, по които някой може да ни върне са ограничени единстрено до фантазията на човека.
Follow the white wabbit, to see how deep the hole is !!!
Страхотна история, много се смях, но и се замислих колко си прав - дори не подозираме как можем да издразним някого и после да ни се струпат злини с непознат източник... Да, трябва да се внимава...
От друга страна мисля, че авторът на тези случки (ако може така да го нарека) определено чудесно си е релаксирал, като си е изкарвал негативните емоции по този начин. Разбира се, това не е правилният начин, но вчера се замислих, като си говорехме с Тери, че нервите така или иначе трябва да се изкарват по някакъв начин от нас, защото ако гнева се събира дълго в нас, накрая ще излезе в огромни количества и ще бъде още по-неприятно....
хе, това го четох преди малко в някакъв форум:) ужасно много се смях :)
де да можех и аз така;)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
но ако искаш да разбреш що е всъщност "гняв", то тогава прочети "Гняв" от Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг). И пак ке поговорим.
Иначе историйката си я бива :)
Бъди здрав!
Моето скромно мнение, е че постъпката на лиричния герой е меко казано психопатска. Другите двама са направили нещо, но той им го връща направо тъпкано. Друг е въпроса какво точно са му направили. Лошото е, че има хора, които и за най-малкия жест няма да ти спогодят такива номера, ами направо ще те пребият или дори убият.
За мен това не е начин да си почина. Далеч по-красиво е вместо да правя такива магарии на непознати хора, просто да послушам музика, да се разходя из Витоша, да почета Тери Пратчет или пък да си легна и да мечтая.
Teri
Наистина наскоро, слава Богу, не ми се е случвало да съм обезумяла от ярост от безсилие пред нещо или пред някого, но когато ми се случи... обикновено се затварям в стаята си, отварям прозореца и надувам яко музиката, за да не ме чуват как крещя и плача, и удрям с възглавницата всичко, което може да поеме удара без да се премести - демек шкафове, гардероби, стени, легло, компютър (мм сега това няма да ми е от полза, защото новият ми монитор е доста паянтовичък) и други подобни.
Хехе, един път обаче бързах и нямах време за подготовка на цялата обстановка, пък и сигурно не бях изпаднала в чак такава степен на ярост и безсилие, защото си махнах ръчния часовник и започнах него да го блъскам зверски по плочките в антрето. Ама какви часовници правят хората, лелеее! Още е жива машинката, че даже е и точна! Е малко стъклото й е одрано и от време на време тиктака много странно, ама това е нормално след като толкова сериозно й разджурках вътрешностите
П.П....хмм странно последните няколко реда преминах от "часовника" на "машинката" и някак си съвсем непринудено минах от мъжки в женски род. Докато го блъскам в плочките е "часовникът", а после като се радвам, че все още работи и се чудя на това колко е здрава, стана "тя - машинката". Дали пък Веско не е прав, че у мен се появяват скрити нотки на феминизъм?!?
Не искам да си мисля какво е било нещото, което те е накарало да излееш болката си по този начин :(
Аз само веднъж реших да счупя нещо в яда си и стана много странно, даже и гневът ми изчезна. Запратих една стъклена чаша с много голяма сила в стената. Ще решите, че тя се е натрошила на стотици парченца? Не! Остана здрава, поподскача по балатума, после и по плочките и си остана невредима! Моето учудване бе огромно и просто ме накара да забравя яда си в този момент :) Имах чувството, че тази чаша ми подсказа, че не е това начина, по който трябва да си излея нервите.
Понякога, когато ми е тъжно, когато ме боли много силно пиша стихове. За съжаление не мога да плача и това за мен не е вариант. Мъчил съм се, но не мога, сякаш сълзите ми са се изчерпали преди 21 години...
Teri
Щепси, радвам се, че не съм твой часовник
(шегичка)
хихи и аз
.
На мен стиховете също ми помагат, но не когато съм яростна, а когато съм тъжна. Много време ми е нужно да напиша нещо, което наистина чувствам (в повечето случаи, когато привършвам вече е супер тихо и скоро ще настане време за ставане), но пък удовлетворението след това е неповторимо!
Което доказва, че яростта, за разлика от тъгата, не е градивна емоция, а по-скоро деструктивна.
А когато напишеш нещо на белия лист и ти олеква. Може и да не е стих, дори и да блогнеш, пак върши работа :)
Teri