Рождение на св. Йоан Кръстител

Ммм, аз искам да попитам какви са православните традиции? Не се заяждам или нещо такова, наистина не знам.Не съм възпитавана в такъв дух, но обичам да чета за различните традиции, така че ще съм ти благодарна за разяснения :)

С удоволтвие бих ти отговорила, дори изчерпателно, но тъй като “традиции” е в мн.ч., то отговорът ми ще е по-общ, за съжаление. Обикновено, всеки празник когато се празнува се отбелязва с посещение в храма и взимане на молитвено участие в Богослуженията, с които се отбелязва празника. Тъй като по-традиция празникът почва още от вечерта с/у него, то Богослуженията са: вечерта преди празника(вечерня) и на сутринта в деня на празника (Света Литургия). Може да има и водосвет. Важно е да се знае дали празникът е в период на пост, и по време на кой пост, установен от Църквата, или не. След Св. Литургия, след като сме се помолили за вечен живот за себе си, за близките си, за любимите си хора, за колегите си, за приятелите си, за целия BG-народ и за хората навсякъде по света и особено за тези, които страдат, боледуват, които се намират в затвор, които пътуват, плават... вече можем да пристъпим към втората част от празненството – именниците и тези, които, макар че не са именници почитат даден празник по-особено, могат да почерпят, съобразявайки се с финансовите си възможности и с това дали е период на пост или не. Когато се казва, че се разрешава риба и/или олио не означава, че е задължително. Може и да не се яде риба, който може да издържа постите и е настроен по-аскетично. Както разбираш, за тези пък, които не постят, е глупаво да ядат риба като задължителна храна.

А който иска да знае повече за Православната традиция, литература и иконопис? За него ще има ли отделен пост или да посещава Народната Библиотека и да чете там?

Здрасти. Кажи какво точно искаш да знаеш повече, защото няма да те пращам в Нар.библиотека поради жегата.

Всъщност бях почнала да пиша по-подробно и го написах, но реших да не се натрапвам  с възгледите си, защото традициите в православието, заедно с каноните и догматите, за всеки православен са си норма на живот, по точно: православието е = начин на живот.
 
А нормите и правилата всеки сам решава какви да си има и мен ме респектира личната свобода на избор на живот на всеки.

Е, давай - питай!

Раздвоен съм. Хем подържам мнението на Ирина, хем не. От една страна и мен ме дразни свеждането на религията до просто спазване на правила от типа танто за танто - ставаш ктитор, палиш си свещичките ... и си пътник за рая, за това поведение имат вина и клириците. Проситя народе лесно се води.
От друга хайде да видим какво предлага храма на дошлите. Богослужението с изклучение на евангелските текстове са на непонятен език, понякога ужасен певец (примерно семинарист), който претупва и дразни с характерното семинарско поведение... Не че това трябва да отблъсне искрено вярващите хора но не помага с нищо. Аз си признавам че често се разсейвам, може би защото от години в градовете (а и по селата) вярващите не участват в пеенето.
Признавам си че се отклоних но и аз размишлявах за броя вярващи, които привличат храмовете. В събота в св. София имаше не повече от 50 души и комай само руската църква и старокалендарците привиличат повече. Тъжно но ако не си направим църковно-народен събор скоро и не започнем спешни промени вкл. затягане на редиците, което под вещото ръководство на синодалните старци не знам как ще стане сме го окъсали яко.

О, много благодаря! Ще се възползвам с най - голямо удоволствие! Засега, нямам конкретен въпрос, но такива ще има, да Аз много искам да знам за българската иконопис. Имах възможността да съм на екскурзия, на която посещавахме църкви и манастири, разглеждахме стенописи - някои от които много успешно реставрирани. Ами с две думи бях много впечатлен. Ако може да ми разкажеш  нещо повече. Особено за времето преди възраждането. Благодаря!

Това което дразни Мони е разбираемо и забележките са основателни, с малки изключения, произтичащи от канонично естество.
Не мога да се съглася и с това да се иска православните да сме морализатори, мрънкачи или - да казваме на хората как да се  живее и как не - кое е правилно и кое не е, защото се осмисля факта, защо Христос умря на Кръста и то с такава ужасна смърт. 
За това ще ви натрапя едно мое виждане за участието на Църквата в обществения живот.
 Повод за размислите са думите на Георги Лозанов: “ Църквата може да запълни моралния дефицит и да стане субект на моралния разказ, който е необходим във всяко едно общество. Тя може да прави това, като говори посредством авторитета на свещениците - и не на базата на готови словесни матрици, а на жив език.”
:
Ето го, писала съм си го за себе си преди време, сега просто го пействам заради разговора:Не е неочаквано когато иначе умни и интелегентни хора като доц.Георги Лозанов, са опасно толерантни с Православието. Много е удобно за невярващата интелегенция Православната Църквата да е маргинална: да е мрънкащ морализатор, а не Тяло Христово.
Опасно е, когато и клира и миряните се оставим на течението на такива "сладки" увещания и нямаме нищо против да запълним моралния дефицит на едно аморално общество и да сме “субект на моралния разказ” за Църквата вместо да сме пример за живот в Христа с живота си....
И в този случай, впрочем, Светите Отци не биха се поколебали да се изправят лице в лице с опасностите и биха обърнали всяка ситуация в полза за спасение на всяко неудовлетворено от живота си без Христос сърце.
Върху тях, обаче, е почивал Светия Дух, а ние .... няма да губим надежда... – Бог никого не е оставил и помага на тези, които “разпъват” платна в “опасното плаване по море”.

  Ако си твърдо убеден, че нещо е правилно, няма ли да го споделиш с останалите и да ги научиш? Или ще ги оставиш да се лутат заблудени и в неведение?

Пък и имаше един доста неприятен момент, когато се уреждаха имотни проблеми, права и т.н. Бяхме свидетели на грозни картини. Като че ли миряните бяха забравени през този момент... Не е по темата, но неможах да не го вметна...

IvanAngel, иконите, признавам са и моя слабост, макар че не съм иконограф. Забелижителни са иконите на св.Богородица. Почти с всяка по-известна нейна икона е свързано и някакво събитие. Например, накратко, т.н икона Св.Богородица Достойно ест, с която е свързано едно чудесно събитие с българи-монаси на Света Гора: св.архангел Гавриил идва и казва на едниния, по-младия, как да възпяват и славят Света Богородица, добавяки първото изречение(болдваното), като с пръста си написва цялата песен на каменна плоча, защото монахът нямал с какво и на какво да я запише: Достойно е наистина да те благославяме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и майка на нашия Бог. По-чтима от херовимите и по-славна от серафимите нетленно родила Бога-Слово, тебе истинска Богородица ние те величаем.

И  от това събитие до сега всички поместни църкви славим Света Богородица така. Самата икона я преместват в "столицата" на Св.Гора,  Карея.

http://www.afon.orthodoxy.ru/ikon_bog/dost_est.jpg

Това за имотите - срамни неща.
В Библията има един случай: отива един човек при Христос и Му казва: Господи, кажи на брат ми да раздели с мен наследството. Христос му отговаря : - О,човече, кой Ме е поставил да деля имоти...

Учителите на Църквата, като св. Йоан Златоуст и др. , а и ние самите лесно разбираме, че деленето на имоти е свързано с човешкия характер, по-специално с някои тъмни неща: завист, злоба, инат, сребролюбие... и ясно се вижда от отговора Му, че Бог не желае да участва в такива дела, а желае имотните делби да се уреждат момежду ни тихо и с уважение един към друг, както Сам Казва: Колко хубаво е братя да живеят заедно./не в см. в една къща, в един апартамент, а в смисъл да живеят в съгласие...

Така, че Христос няма нищо общо с имотните разпри на цурковните ни мъже.

Благодаря, Иринче :)10Х