Умеете ли да разговаряте с детето?

  • Вашето малко човече, вече е пораснало достатъчно и някак е спряло да споделя с вас

Навярно когато говорите с детето си за училище, имате чувството, че сте съдия и водите разпит. Може би трябва да смените подхода спрямо вашето дете и да задавате въпросите си по различен начин.

Умеете ли да разговаряте с детето?

Ако всеки ден задавате задавате много въпроси и това се повтаря до безкрай, тогава изобщо не е чудно, че не ви се отговаря. Вие обичате ли да ви питат за едно и също нещо, по един и същи начин всеки ден?. Намалете броя на въпросите и разнообразявайте питанията си.  Интересувайте се и от съучениците му, както и от извън класните занимания.

Опитайте да не задавате въпроси, които може да имат еднозначни отговори. Вместо да питате, какво е учил през деня, просто се поинтересувайте какво му е било интересно по даден предмет. Така ще го накарате да се замисли, а и ще покажете, че наистина се интересувате от него.

Не питайте за  нещата, които  вече знаете. Кажете на детето, че знаете какво се е случило, но бихте искали да чуете и неговата история за определената случка.

Може също така да включите и репликата: „разкажи ми повече”, тя винаги осигурява подробна информация. Това е така, защото не звучи като въпрос и предразполага наследника ви, да говори и споделя с вас.

Позволете му да кани приятелчетата си в къщи и говорете с тях. Задавайте им същите въпроси, каквито и на него. Има вероятност, когато види, че другите споделят и то също да започне да разговаря с охота за училище.

Говорете с другите родители, а също и с учителите. Не губете обратната връзка и се старайте да бъдете винаги в течение на случващото се в класа на детето ви. Вие също споделяйте с познатите ви родители нещата, които сте чули от вашия ученик. Така няма да ви се наложи да се правите на следовател, докато изкопчите исканата информация.

Ако детето ви прояви желание да ви говори за училище, веднага оставете работата, която имате и слушайте какво ви разказва. Опитайте да не заемате осъдителна поза, защото рискувате това да е последния ви доброволен разговор.

                                                                            Мартин Иванов