То бива, бива, ама чак толкова....

Ах, ах, ах! :)))))))))

Ами да се посмеем, предлагам аз, защото то си е адски смешно и няма как да се въздържи човек :))) То като цяла България му се присмее, този човек може и да седне да понаучи нещичко за обща култура. Определено вече никога няма да забрави откъде изгрява слънцето след този грандиозен резил.

Рядко гледам телевизия, но "Господари на ефира" ми е най най-любимото предаване.

...там е концентрат, но за хора с чувство за хумор и то много силно!    :-)))

 С  поздрав и огромна усмивка!

Profesore, на мен ми е тъжно. Тъжно ми е заради този млад човек, заради неговите родители, учители и най-вече заради самата мен. Нима моят труд, вяра и мечти свързани с младите хора са били напразно!? Тъжно ми е и заради една национална телевизия, която има претенциите да предлага на младите хора нещо добро. Пиша, а  нямам думи, с които да опиша разочарованието си. По-добре да замълча и да направя всичко възможно да няма други като този господинчо. Оставам с уважение към вас и находките ви: Лидия Ганева. 

  Скъпа г-жо Ганева! Точно затова предложих да се посмеем, но може би после да заплачем! Защото някой не си е свършил тук работата! Да не знае този млад човек откъде изгрява слънцето и то на тази възраст!Но знаете ли, единственото успокоение(ако изобщо може да бъде успокоение), че са го накарали нарочно да го направи, заради рейтинга на предаването - да бъде по-гледаемо! Както се казва в онзи много нашумял напоследък израз - "нищо лично, само бизнес"! Ако е така, се усмихваме, но ако е другото  - т.е. невежеството - тогава плачем!

 С поздрав, уважение и нека сме с чувство за  хумор, все пак!  ; - )))

О кей! Но...! Имам претенцията да съм с огромно чувство за хумор, да понасям критики, но бизнес на гърба на българското образование ми идва малко вповече. Почвам да се замислям дали не съм  от последните идеалисти и оптимисти, за които ценностите са най-важното при формирането на един млад човек. Моя колежка, страхотен преподавател и човек( не е вече между нас) , ме предупреждаваше да не изгоря в това, което правя. Чудя се дали не съм прегоряла!

Хей, Лидия, звучиш много силно, много искрено, с болка и с истинска грижа за образованието, но виж: нека си припомним какво казват педагозите изследователи за резултатите от учебната работа с произволно взета група ученици. Статистиката твърдо се придържа към една непроменима цифра – 5%, в която влизат учениците, които не са научили даден материал. Според някои преподаватели в ДИУУ все още не е измислено такова обучение, такава образователна технология, при която всички ученици да се справят успешно, тоест в някакви рамки, с овладяването на което и да е учебно съдържание. Винаги ще има една бройка ученици, не помалко от 5 процента, ненаучили даден урок или цикъл уроци.

Също така не се знае дали въпросният млад човек, който няма представа откъде изгрява слънцето, просто не е бил дете със СОП. Мисълта ми е: нека бъдем реалисти и да приемем, че не сме всесилни, въпреки че аз лесно давам съвети, но тежко понасям неуспехите. Много тежко! 

....т.е. нека да не бъдем максималисти!  :-)

Не съм максималист. Е, само мъничко. Просто защото искам нещата да се случват по възможно най-добрия начин. Звучи нереално, но не и невъзможно. Природа-оставам си непоправим оптимист. Поздрави!

У-жас!

Е .... какво да се прави - каквото си посяхме с гузното мълчание пред мутрите през 90-те - това си и жънем сега

Да живее поколението Минимонти! ...

:-(