Под наблюдение...

Мисля, че е напълно нормално. Работил съм в частна фирма, в която шефът следеше с камери от офиса си какво става в магазина. Във всички хипермаркети и банки има камери. След като сферата е социално чувствителна и непрекъснато се получават конфликтни ситуации учител-ученик-родител кой какво направил и кой колко знаел и каква оценка имал, крайно време е всичко да се пази черно на бяло.Че даже и в цвят.

Професоре, намираш ли разлика дали ще те гледат през окото на камерата, или през ОСТЪКЛЕНАТА стена на класната стая?

Случаят ме запозна отвътре с архитектурното решение на въпроса в едно френско, едно финландско и едно шведско училище. Във френското и финландското просто вратата беше с един необичайно голям за нашите представи прозорец...а в шведското направо си бяха преградили пространствата така, че стени почти нямаше - само стъклени прегради. Зад които си тече нормален учебен процес.

Е, ако питаш, и на мен не ми е ясно в едно наше училище колко време ще е нужно да спрем да обръщаме внимание на случващото се ИЗВЪН класната стая /защото точно това би създало първия проблем - всеки минаващ ще е по-интересен от урока, но това е нова тема...Ставаше въпрос за наблюдението.../

  

  Вижте, аз не съм против прозрачността в отношенията между това какво става в класната стая и външния свят! Аз съм против начина, по който това се прави! Как така някой ще седи и ще ме наблюдава? Ами аз да не съм хамстер или катерица в колело?

  Принципът на прозрачност трябва да бъде взаимен процес! Ето хората във Филандия или Франция са в стаи с прозрачни врати, но нали и те виждат кой стои зад тази прозрачна стена! Т.Е. процесът е двустранен - мен ме виждат, но и аз виждам! Ето тогава има достойнство и разбиране! Иначе нещата ми заприличват на един училищен  BIG  BROTHER,  където някой ти гледа сеира, но ти не го виждаш! Малко ми е унизително и пошличко! А на вас?

   С поздрав!