ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА ИЛИ МИСЛИМ ЛИ ЛОГИЧНО?

Да, логиката в този виц е желязна :)) Няма как онзи да не е Иван :)

Според мен разумът и емоциите, имам предвид особеното интуитивно усещане, могат да се съчетаят, и тогава резултатите са още по-добри.

Спомням си, че през лятото, както си вървях по улицата, на известно разстояние пред мен видях една жена, която носеше в двете си ръце по една торба. Приближавайки я, забелязах, че жената взе с една ръка двете торби, а със свободната ръка си свали очилата, гледайки към мен.

До тук нищо интересно. Интересното беше от моя страна, защото аз се изненадах от собствената си неочаквана реакция. Стигайки до жената, устата ми сама произнесе: "Извинете, вие май искате нещо да ме попитате?". Миг, след като се чух, осъзнах какво съм направила, и ме хвана срам от себе си как така ще спирам хората по улицата и ще им задавам странни въпроси.

Нямах време много да се ядосам, защото жената каза: "Да, исках да ви попитам нещо. Аз ви познавам. Вие работите в еди-кое си училище, където учеше синът ми, но аз го преместих в едно друго, от което не съм доволна, та исках да ви попитам дали мога да го върна отново при вас".

Аз не я познавах тази жена, за мен външният й вид беше напълно непознат, но явно подсъзнателно имам спомен, че съм я виждала. И все пак това не е достатъчна причина да я заговарям на улицата.

Не мога да забравя този случай, защото все още не съм си отговорила как така стигнах до извода, че тази жена иска да ми каже нещо. Може би нещата са комплексни и се основават и на логика, и на интуиция, и на психология...

    Абсолютно правилно разсъждаваш, мила Кралице!  Но към логиката, интуицията и психологията, в твоя случай бих добавил и добротата, която е толкова присъща за теб! Ти искаш да помагаш на хората и в случая, както казваш, подсъзнанието ти е искало да помогнеш на жената и оттам е избликнал и спонтанния ти въпрос към нея! Така че, ето още един аспект на дискутираната тема! :) С поздрав!

Според мен този вид предусещане на чуждите намерения се основава на знанията ни за езика на тялото, които събираме от житейския опит.

Ако някой се обърне към теб и си свали очилата (особено ако са слънчеви и така си открие преди това прикритите очите), това е знак, че насочва вниманието си към теб и че търси връзка. Ако освен това  другият се е движил, и след това спре и те гледа, може да се предположи, че те изчаква - значи пак търси контакт.

 Правилно! тук вървят 2 успоредни линии - жестомимичната и психолгичната, на ниво излъчване! А как да стигнем до по-дълбоките душевни нива, там, където няма  видимо, а е само сетивно, там, където само сетивата от 3-ти вид работят. И дали всички ги притежават тези нива (респективно сетива). Но базата е сетивност, логика и разум! Съгласни ли сте?

 Сетивност и логика, интуитивност и разум, разум и логика,  логика и прагматичност, рацоиналност и фантастика, доброта и жестокост, любов и омраза  - кои надделяват и кои управляват света ни? Свeтът, в който живеем!

Ех, професоре, професоре :) Благодаря ти за милите думи :)

Тош, прав си за езика на жестовете, че свалянето на очилата и поглеждането към даден човек изразяват желание за контакт, но пропуснах да отбележа нещо важно. В мига, в който се разминавах с тази жена, тя вече не гледаше към мен, нито забави крачка, за да ми покаже, че има намерение да ме заговори. Как ли се е почувствала след моя странен въпрос?