Няма труден разговор, просто има страх да се изправиш срещу себе си и ....

със сигурност няма смисъл да се продължава и удължава безкрайно дълго нещо болезнено, изпълнено с повече сълзи и яд отколкото с радост, нещо изчерпано... краят винаги е труден, но е по-добър вариант от постоянна подтиснатост и тежки мисли. след края, с времето, дори и най-голямата болка отшумява, и на човек, колкото и невероятно да изглежда, му олеква.
а в този последен разговор най-ясно проличава какви хора сте и доколко сте се обичали реално. дали ще приключите всичко с крясъци, гняв и обиди или с тъжен поглед назад и малко сълзи, може да каже повече за вас отколкото всичките седмици/месеци/години на взаимни отношения.

"По-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас"
Честно казано в момента съм свидетелка на частта с безкрайния ужас и ми е малко сложно да отговоря на въроса. Мисля си, че ужасният край е много по-бърз, чист и необраменяващ, но пък и в ужасът си има някакъв чар. Важно е, човек като/ако взима такова решение все пак да вземе предвид и хората около себе си, защото макар и сами да можем да понесем ужасът, длъжни ли са останалите да го понасят е друг въпрос.

А ако става въпрос за любов-мисля че въпросът е безмислен-правиш си сметката дали ще страдаш повече ако си с човека или без него и решаваш-тръгваш или оставаш. Пък така или иначе, каквото и да говорим, човек прави каквото му диктува сърцето,а не главата.

Недей

Ако не можеш сълзи да пролееш,
небето нека плаче вместо теб,
принуди потоците да занемеят,
покрий и слънцето със скреж.

От болка да крещиш,щом ти не можеш
заради теб,той,вятърът ще вие,
от мъка чак луната ще се скрие,
а сърцето ти ще се обърне в лед.

Ако душата ти не може да продума,
остави на песента за всичко да разкаже.
Ако любовта си сам не можеш да забравиш......
Недей........

                                                                               Вълк  WereWolf™