За недостатъците...

22 август 2009, 08:56 Публикувано в BgLOG | 14 коментара , 1047 прочита
Етикети: общество, етика
    Искам да ви разкажа една китайска приказка:
   Имало едно време една възрастна жена! Тя живеела сама, нямала си никого, само едно коте и една козичка! Всяка сутрин старата жена ставала рано, нахранвала котето и пускала козичката да пасе! А после тръгвала за вода до извора, защото си нямала течаща вода в къщата! Най-близкият извор бил на половин час път! Жената носела водата с две стари гърнета, които били окачени на един прът! Прътът тя поставяла на двете си рамене и така носела водата (като нашите менци и кобилица).Едното от гърнетата било малко пукнато в долната си част и, когато жената се връщала вкъщи, то винаги било до половината празно, защото водата била изтекла докато се прибират по пътя. Така продължило цели 2 години. Гърнето постоянно се чувствало много виновно, че разлива водата и един ден, докато били на извора, то проговорило:" Много ми е мъчно и ми тежи вината, че съм спукано и разливам водата!  Тази пукнатина на дъното ми хаби и разсипва ценната течост, която ти с толкова труд носиш отдалеч!"
  Жената се усмихнала и казала: " А забелязало ли си цветята от твоята страна на пътя, от другата страна ги няма. Това е така, защото аз винаги съм знаела за пукнатината и изтичането на водата, затова посадих семена на цветя от твоята страна на пътя, и, всеки ден, когато се връщахме от извора, ти ги поливаше. От две години аз бера тези цветя и украсявам къщата и масата си. Ако ти не беше такова, каквото си сега, какво щеше да краси дома ми и да ми носи радост?"
  
  Защо ви разказах тази мъдра приказка, ли? Ами да си извадим поуката, че понякога незаслужено упрекваме себе си за недостатъците си, докато в очите на другите, те може да са предимства! И, ако се стараем постоянно да бъдем перфектни или поне да се представяме за такива, не вредим ли на себе си? Няма идеални хора! И дори мисля, че трябва да се пазим и страхуваме от прекалено идеалните, защото е ясно, че те ни лъжат и заблуждават! Какво мислите вие? Трябва ли да се срамуваме за "пукнатините" си и да се стремим на всяка цена да ги отстраняваме? Имаме ли пукнатини и смеем ли да си ги приzнаем?
   С поздрав и чакам вашето мнение ?


  :-))))