Дъжд....

26 януари 2009, 13:49 Публикувано в BgLOG | 32 коментара , 1466 прочита
Етикети: дъжд

Обичате ли да вали...Обичате ли тихотото ромолене или почукване по ламарината - кап, кап, кап... Много приятно, тихо и успокояващо! Романтично...Да, но това беше някога.. А сега се оказва, че и дъждът е опасен!

О, боже, има ли нещо, което да не е опасно в наши времена! Май, няма...Май всичко ни носи заплаха и стрес... Щом и дъждът... Хайде вие помислете и ми кажете, кое ви успокоява в този век на луда забързаност и природни изненади! Има ли нещо релаксиращо....нещо, което топли душата...

http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_1694.html

Остана ли ни нещо релаксиращо....?

RSS за коментари Коментари

# | от Darla-Daisy на 26 януари 2009, 16:17

Има, и не е само едно нещото. :-) Децата, Мъжът до мен, хубавото вино, ароматното и силно кафе, шофирането (на дълъг път), камината (респ. огънят, топлотата), успешната продажба, споделената емоция, многото сън (или липсата му), червеният цвят, качественото обслужване, златното бижу (спомен от майка ми), разнообразието... и мн. други неща (променят се с времето).

# | от professor на 27 януари 2009, 02:11

Съгласен! Всички тези неща, които си изброила Дарла-Дейзи, са прекрасни! Но в определени дози! Представи си ги в прекомерни количества и виж дали ще издържиш? Може би само децата дори и в прекомерни дози са търпими, затова все пак сме и родители! Но всичко останало в един момент, и постоянно повтарящо се, може да се окаже затормозяващо и натоварващо....

Но да бъдем оптимисти и да мислим позитивно! :-))) Наистина има много неща, стига да ги гледаме от правилния ъгъл....Кои са вашите?

За Дарла-Дейзи един поздрав от мен: http://vbox7.com/play:be6b939c ;-)

# | от Sluchaina на 27 януари 2009, 02:30

Професор, никога не съм смятала дъжда за нещо особено прекрасно. Винаги съм го третирала преди всичко като основен фактор за хипотермия. Съгласна съм с Darla-Daisy, най- романтичното нещо на света е споделената емоция - и кафето :). Прекомерната романтика и позитивизъм също идват в повече понякога.

Релаксиращи неща - тишината, огънят, морето, вятърът в клоните на дърветата, тъмнината. Най- релаксиращото нещо за мен лично е всъщност един страшен атавизъм - равномерните капки вода от сталактити.

# | от Darla-Daisy на 27 януари 2009, 02:42

Ах, морето! Разбира се, Случайна, че е едно чудно релаксиращо удовоствие и за мен.

Професоре - благодаря за поздрава! :-) Бях я забравила тази хубава песен на Силвия Кацарова, която между другото била много естествена и земна при общуването си с хората (според свидетели). Не се надувала от това, че е известна.

Въобще не обичам дъждовното време, но ако съм някъде в тропиците например и слънцето жари продължително и безмилостно, със сигурност бих се молила за дъжд и бих го боготворила. :-)

# | от professor на 27 януари 2009, 04:22

Поздрав за Случайна!

А морето е и моята слабост, Дарла! Обожавам го! Аз мисля дори, че е живо същество, в неживо изражение! Изобщо водата във всичките й форми и разновидности е нещо изумително и неразгадано за мен!

За мен и Дарла!

С поздрав! http://vbox7.com/play:6a26836e

# | от Lord deSword на 27 януари 2009, 04:50

Професоре, хайде като човек, който е живял малко по-дълго от мен да ми отговориш на следният въпрос - от колко време не си виждал топъл дъжд? Онзи дъжд, в който можеш да излезеш и да ссе оставиш да те вали, защото водата, която пада е топла? Или поне локвите останали след дъжда са топли...

А иначе има точно три неща, които човек може да гледа с часове - вода да тече, огън да гори и човек да работи :)

# | от Sluchaina на 27 януари 2009, 06:44

Е това не знам просто как го позна, Lord deSword! Другото нещо, което ми действа релаксиращо е да гледам как мъж цепи дърва посред зима, но реших, че е твърде странно за да го споделя.

# | от denijane на 27 януари 2009, 07:47

Аз пък не мога да спя на дъжд. Шуми ми и ми привлича вниманието.

Иначе и аз обожавам да гледам вода. Или да гледам как вали.

# | от Lord deSword на 27 януари 2009, 08:26

аз по принцип много обичам да цепя дърва, особено през зимата, тогава можеш да ме видиш по и без тениска... :) Макар че сега, както съм отпуснал това шкембенце едва ли съм най-сексапилната гледка за без тениска :)

П.С. И на Винката й харесва да ме гледа как цепя дърва, независимо от сезона :)

# | от Sluchaina на 27 януари 2009, 08:56

Значи наистина знаеш да цепиш дърва - тази дейност трудно се върши с много дрехи :) Не знам защо харесвам това - има някаква идилия, създава ми чувство за сигурност, усещане за сила, даже самия мирис на току- що разцепено дърво ми харесва.

Поздрави на Винката :)

# | от denijane на 27 януари 2009, 09:24

Хаха, идилия. Аз като гледам братовчед ми как се мъчи да цепи и ми става мъчно. Особено като знам колко тежка е брадвата. Цепенето на дърва е толкова трудоемко.

# | от Lord deSword на 27 януари 2009, 09:40

трудоемко е за аматьори - а и понятието тежко е различно за различните хора...

# | от denijane на 27 януари 2009, 11:14

Не толкова за аматьор, колкото за мързел :) Пък и на мен ми е тежко да го правя.

# | от professor на 27 януари 2009, 13:40

Важното е - какво пееш докато цепиш дърва! Явно там е майсторлъкът!

http://vbox7.com/play:58fd4c7a

Е, убедихте ли се? ;-)))

# | от Lord deSword на 27 януари 2009, 14:19

да:) иначе, ако тръгна да се заяждам първо ще кажа, че точно този тип дърва се цепят още преди да си ги ударил с брадвата - а аз както имам навика да цепя с една ръка тези ми идват идеално:) А отделно, че младежа млатеше хамалски, сякаш за пръв път хваща брадва. Така ако цепи действително ще е трудоемко, дори и с тези дърва :)

# | от denijane на 27 януари 2009, 14:31

Ма кви са тия дърва дето толкова лесно се цепят?! Странно защо ние като купим и са толкова нелицеприятни. Явно съм травмирана от моите опити да цепя.

Детелини, детелини, детелинииии...

# | от professor на 27 януари 2009, 15:12

Точно така, Дени, като запееш "Детелини" и дървата сами си се цепят! Ако не, си пускаш Лили да ти пее! ;-)))

http://vbox7.com/play:0dd9585a

# | от Lord deSword на 28 януари 2009, 04:03

ами има най-различни дърва и вссяко се цепи според типа си, габър да речем има шанс около 3% да се сцепи само с докосване, при всички останали случаи обаче е като гума и се цепи с много пот и блъскане, дъб - зависи някои се цепят прилично, други не толкова, церът да речем се цепи като на клипчето. Липа, топола се цепят лесно, крушата също, но обикновено е вита и се отцепва настрани в разни много весели форми, череша се цепи лесно - бук - пак зависи, ако е изсъхнал, не толкова лесно. Иглолистни дървета пък се отцепват - т.е. цепиш отстрани парчета, защото забиеш ли брадвата в средата ще го сцепиш нанайси, у шестък :) има и още много други, но съм позабравил, защото от години не съм имал повод да поцепя като хората :(

П.С. Следващият път ме викни - срещу една манджа ще ти нацепя един-два кубика :)

# | от denijane на 28 януари 2009, 08:34

Ооо, Лорде, 1- 2 кубика са сериозна цифра! Мисля, че ще ти трябват поне няколко манджи, за да ги нацепиш. :) Но благодаря за предложението. Така или иначе, сега се топлим на ток. Не на последно място, защото на никой не му се цепят дърва. Пък и има голяма вероятност да ни ги откраднат през седмицата, така че...

А колкото до типовете дърва-не знам аз какви съм цепила, но се съмнявам да са били овощни дървета. И беше едно изключително невълнуващо изживяване. Което не искам да повтарям. Само риенето на сняг май мога да го сравня с това. Блах. А като си преставиш един робот колко щастливо може да изпълнява тези неприятни задължения...

# | от professor на 28 януари 2009, 09:10

Лорде, що не откриеш един курс по цепене на дърва? То всяко нещо си има теория и практика! А ти явно ги владееш и двете отлично, а пък Дени ще бъде първата записала се в курса!

Наслука и успех! ;-))))

# | от DF на 28 януари 2009, 13:17

ООООООООооооо, тука е станало сериозно... ще взема да си сложа печката на дърва, но като си помисля за пролетно боядисване и не ми се струва вече много релаксиращо...

Но иначе в детските ми спомени е останала старата печка на баба ми, която бумтеше, но със съчки и като си сложехме по някоя филиика хляб да се препече и после като си ги намажехме с малко масълце....е това си е релакс - огъм, топлина, мирис на хляб и масло....свършиха ми думите, защото ми потекоха л...

http://vbox7.com/play:e45e76f4

П.П. Аааааа дъждът често върви с гръмотевици и т.н., но когато липсват специалните природни ефекти, мога да кажа, че харесвам дъжд, особено, когато съм под покрив, иначе не.

# | от professor на 29 януари 2009, 02:23

Ето това му харесвам на блогването! Тръгваш от точка А за да стигнеш до точка Б, а накрая се озоваваш в точка М! Дени, как през цепенето на дърва стигнахме до прелъстяването (имам впредвид клипа на Енигма)? - просто страхотно! А описанието на бумтящата печката и мен ме връща в детските години и буди топли спомени за моята баба, за което ти благодаря.

А дъждът е съзидателен, какъвто и да е - топъл, студен! Той носи водата, така необходима за всяко живо същество - и хора, и животни, и растения! И затова нека го има (е, не в прекалени количества, за което вече споменах по-горе!) И в тази връзка, искам да поздравя с още едно тематично парче всички участници в дискусията! Хубав дъждовен ден! :-))

http://www.vbox7.com/play:191136c7

# | от Lord deSword на 29 януари 2009, 06:26

зависи от дървата и колко наситно ги искаш - ако са тези като на клипа и не ти трябват за подпалки - два кубика са за около час - час и малко

# | от DF на 29 януари 2009, 10:22

Енигма си е по темата за релакса. Много помага при специални природни явления. Е не е като Лили Иванова по време на цепене на дърва, но става за слушане, пък и за гледане, защото не прочетох негативно мнение за клипчето.

Но понеже наблягаме на Бг-музиката се сетих за една люлякова

http://www.vbox7.com/play:f718b900

# | от professor на 29 януари 2009, 11:52

Е, не, Дени! Ти ме разби окончателно! Люлякът е любимото ми цвете!

Благодря ти за прекрасния поздрав, а това е за теб! Цял храст......

Не е ли красив? Ето това наистина ме релаксира! Природата......

# | от DF на 29 януари 2009, 17:14

Имаме си подобен на двора и всяка година го чакаме с нетърпение да цъфне, защото ухае фантастично, но много кратко.

# | от professor на 30 януари 2009, 03:44

О, Диди, здравей! Къде се изгуби? Благодаря ти за красивата снимка! Наистина много обичам това разкошно цвете! Носи страхотен аромат, красота и настроение! Поздравявам те с едно стихотворение за него :

Разказвам люляците ти
Ръфат Ългаз

Превод от турски: Несрин Исмаил

Донесла си ми люляк в слънчев ден
вижда се събрала си го от косите си
люлякова градина си пред мен

да бе останал в скута ти бе по-добре
поставяш го във ваза и си тръгваш
ти като тръгваш нима люлякът остава
след тебе тръгват първо цветовете му
съблича се и си отива всичко каквото там си има

странно, която ваза да погледна си пред мен
току се върнеш щом го помириша
като мисли пускаш филизи с минаването на деня
порастваш лист по лист
така люляково гледаш вътре в очите ми
превръщаш се в сезон безсмъртен

С поздрав!

# | от denijane на 30 януари 2009, 09:07

Благодаря, Професоре, но това беше поздрав от Диди :) Но и на мен люлякът ми е любимото цвете.

# | от professor на 31 януари 2009, 17:56

ЛЮЛЯК

Каквото имал съм да кажа -

слова от люляк в нощи свил,

все във мене съм таил,

преди да видя Тебе даже...

И ако можех, пак ще дам -

разтапях зими в лед и скреж,

без дори да разбереш...

и после сам... оставах сам.

Каквото имах... бях богат!

Сега остана в моя сън,

а цъфнал люлякът навън

пак носи в мене аромат...

Ив. Яков

За теб Дени!

# | от denijane на 02 февруари 2009, 04:11

Благодаря, Професоре :) И все пак, предпочитам тъмно розовия (той си е направо цикламен) люляк като този:

http://www2.ville.montreal.qc.ca/jardin/images/plantes/syringa_vulgaris_vannes_rr.jpg

# | от professor на 02 февруари 2009, 14:36

Има ли нещо по-красиво от това....?

# | от Lord deSword на 03 февруари 2009, 03:29

има - сложи снимката още веднъж :)

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Дъжд....

RSS за коментари Коментари

Приятели