Бихте ли дарили....

Професоре, това го четох в Дневник още вчера. Впрочем, получи се интересна дискусия в коментари там.

Аз бих дарила органи. Ако съм мъртва ми е напълно все едно какво ще правят с тялото ми след като аз вече съм се отказала от него. Е, стига да не се гаврят с него, щото все пак е гадно.

За случката-според мен проблемът е, че не знаем достатъчно за мозъка, за да преценим кога е мъртъв и кога не. И колко време личността се запазва с него дори при мозъчна смърт. Понеже съм оказвала първа помощ на баба ми и помня, колко време не дишаше, как накрая продиша и как после около 5 часа само можеше да вие. Не защото и имаше нещо физическо, просто май мозъкът и не беше много съгласен с решението на душата да се върне. Беше много странно.

 
Та мисълта ми е, ако това може да се случи на мен, представете си в една болница, където постоянно се случват такива неща колко странности стават. За мен това не трябва да поставя въпроса за донорството. По-скоро да се смени критерия-примерно слагат го човека на командно дишане, правят няколко ЕЕГ-та, няма ли активност в рамките на 24 часа, близките се сбогуват и хайде под ножа. Все пак ако за 24 часа не е решил ще живее или ще мре, ми то това си е безотговорност.

И още един аргумент-ако въпросният човек беше обявен за мъртъв и закаран в моргата дали щеше да се събуди? По-скоро не. Но тъй като тялото му е било запазено заради органите здраво, той е имал къде да се върне.

Ако ви се занимава насериозно: http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display_any/19444

 

Писах там, но статията ми се вижда безумна.