, Какво е блог по принцип и...за вас?

Как го разбирам аз блога.Както е тук.Има пост , следват коментари , а някой път почват и коментарите да се коментират.И се получава диалог.Опознаваш не само блогера на поста, но и този, които коментират.Попадал съм в едни блогове на едни надути пуяци пишат и гледат от високо.Няма ли диалог да си го чете сам.

Любопитно ми беше да разбера как са възникнали блоговете и преди време се порових в интернет, за да се информирам. Общо взето от прочетеното се оформи ето това.

Моето мнение е, че блогването не е за всеки, защото е свързано с умението да предаваш мислите си в писмена форма. Това от своя страна изисква да си поне грамотен, но също така и да си мислещ човек. Иначе никой не би се интересувал от твоите писания и не би ти обръщал внимание.

Основният смисъл на блога е общуването, комуникацията. Блоговете са онлайн дневници, но те, за разлика от тайните споделяния върху лист хартия, имат обществен характер и предназначението им е да бъдат прочетени от други хора, които да откликнат със свой коментар. Това значи, че блогерът е човек, който има нужда да прави връзка с останалия свят. Той е социално животно.

 @ Ген, благодаря за мнението ти! много е хубаво, че казваш, ето там някъде са надути пуяци! Значи ние тук сме добри и умни, което ни радва всички! Дано е така! (пак с малки изключения)
 @Кралице, също благодаря! Искам да цитирам част от  коментар към  линка ти:  (Дарла-Дейзи)  
  "Много труд си хвърлила в събирането на тази информация, Куин! Много изчерпателно и ясно! Лично на мен  постинга ти ще ми бъде полезен винаги, когато се наложи да обяснявам на накой кандидат-блогер, какво точно е блог и защо е различно от форум
Възхитена съм!" 
И аз!
 Но искам да разбера човешкото измерение - твоето лично усещане за "блогване"  - по скалата? Аз знам, но го сподели с другите, ако желаеш! - дали ти е приятно....да си социално животно, например?
  С поздрав към всички пристрастени? 
  Как го чувствате вие?
 

Професор, за мен не е толкова личен дневник. Може би защото понятието личен дневник на мен ми звучи някак лигаво, като извадено от по-миналия век - нещастно влюбени девици и подрастващи дечица, кринолини, сваляне звезди от небето и т. н.

За мен по-скоро форматът блог е списание, периодичен печат, дори. По-журналистически ми се струва. Защото тук не пишем: ми вчера ядох пържени картофи в бирарията срещу работата и онази кучка шефката ме дразни. Тук разискваме, споделяме. Ние сме приятели и си общуваме по този начин, защото не живеем в едно малко село, та да си се сбираме на мегдана да си хортуваме. Нашето село е глобално и в това виртуално-невиртуално споделяне е магията му. Разбира се, когато можем се виждаме и лично. И това е чудесно. :))

@pestizid," Тук разискваме, споделяме. Ние сме приятели и си общуваме по този начин, защото не живеем в едно малко село, та да си се сбираме на мегдана да си хортуваме" -  много добре казано, подкрепям напълно и безрезервно!Браво!+
  С поздрав и единомислие!

Дона, този път ще ти възразя. Блогът наистина е мястото, където можеш да пишеш какво си ял и какво мислиш за шефката  си и за майка й. Или би трябвало да е такова място. Предполага се,че в един момент блогът достига до състояние, в което да отразява цялата ти личност. Отделно обаче стои въпросът блог ли е бглог.

Професоре, за мен блогът има смисъл най-вече като споделяне с другите хора, а не само за себе си. Но за разлика от Пестицид, смятам че личният момент присъства във всичко и в това се състои силата и уникалността на виртуалното общуване.

Определено начинът, по който е организирано общуването, е много важен, защото не всички платформи са изградени на общностен принцип и съответно не всички блогосфери предоставят възможността за комуникация с много хора.

Например в Блоггер електронният дневник се чете предимно от най-близките хора, от онези, които те познават, защото той не се появява в обща страница с постингите на други блогери.

В блог.бг пък, доколкото ми е известно, подборът на публикациите, които се предлагат като най-добри, се прави от  администратори и по този начин те натрапват на останалите потребители личното си мнение кое е е добро, и кое – не толкова. Другите публикации са избутани някъде назад.

С казаното до тук, искам да подчертая, че блогването го свързвам най-вече с писането в bglog.net. То ме удовлетворява точно във вида, в който е при нас, защото на главната страница могат всички да се появят, да се видим и да си поприказваме. Тя е като един виртуален площад (или мегдан, да), на който едни се задържат по-дълго, а други – за кратко, а трети само минават.

Връзката с другите хора ми дава наистина много. Удовлетворява различни мои потребности:

-  да общувам бързо и лесно с интересни личности, които в реалния си живот не срещам;

- да се информирам за всичко, дори без да гледам телевизия;

- да обменям полезна информация, даже професионална;

- да съпреживявам емоционално случващото се с другите и мен;

- да наблюдавам различни гледни точки по разискваните теми.

  Чудесно казано, Кралице! За мен също няма друго виртуално пространство, където да се чувствам по-добре! Вие сравнявате бглог.нет (имам впредвид теб и Пестицид) с площад, мегдан! Аз по-скоро бих го оприличил на едно хубаво, уютно кафене, където всеки влиза, споделя, пие едно кафе, (понякога и една студена вода : -)))  )  и продължава по своите си задачи! Продължава, но знае, че там някъде във виртуалността, има едно местенце, което го чака, където има съмишленици (е и опоненти, разбира се) и това прави денят някак по-изпълнен и осмислен!
  Това е моето мнение, разбира се, всеки има право на сравнение и оприличаване! Споделете го!
  С поздрав от третата масичка в дъното на кафенето!

,добър ден Професоре, може ли да седна на вашата маса.Гарсон ,моля едно кафе,дълго ,с кофеин, истинско, разбира се,ако може две и на Професора едно. Професоре ама от тук страхотен изглед има .Виж ги онези дами на бара колко са красиви.Не, не, ги познавам.А тази е Куини, а другата Дени,Арлина е онази замислената с цигарата, колко са готини.Та ,Професоре, да ти кажа................................................................................. Благодаря гарсон за кафето,.............................................................................
Довиждане, Професоре ,после пак ще се чуем.

Professor, благодаря, че си ме цитирал. :-) 
Какво е блог по принцип вече се изясни от коментарите по-горе. Аз само ще изразя, какво е блог за мен лично. Първо, подчертавам, че тук е мястото, където предпочитам да блогвам.  Имам блог и в блог.бг (почти не пиша там, а Куини е права, че админите определят кое да бъде на първа страница там), но тук съм активна.  За мен блогването задоволява (но не напълно) потребността ми да изразя преживяна силна емоция или радост.  От една година насам предпочитам да бъда в сянка, като пиша само в любимите ми общности - Бебе, Любов, Психология. Разбира се, като всеки блогер и аз се радвам, когато има обратна връзка, тоест някой е прочел написаното и реагирал.  Досещате се, че социалният елемент го има и при мен. 

Тук срещнах приятели - edinotvas i Sam Vimes (за съжаление вече не пише тук).  Има и други, но тези са ми фаворити. :-)  

Особено полезно за мен е да се запознавам с теми, които ме вълнуват; с многообразието от изказани мнения; следя и скритата емоция зад всеки коментар. :-)  Дори и в един момент всичко тук да ми писне, сигурна съм, че пак ще се връщам, защото има една блогерка, която за мен е несравнима - Таничка!  Безупречно свежа, колоритна, винаги аргументирана, а пътеписите й са истински шедьовър. Жалко, че досега не сме се запознали лично, но и това може да стане някой ден. :-)

Според мен блоговете са място за среща на хора със собствено мнение - такива, които умеят да мислят, а не само да се съгласяват. Просто ми се струва, че в нашата МИЛА РОДИ'НА има много малко такива хора. От наблюденията ми в BGlog установих, че тук никой не чака някой всички да ни оправи, а всеки се бори да оцелее и то с достойнство, а това последното, много ни липсва на нас българите. Ако някъде в България има наченки на гражданско общество, това определено е в блоговете. Тук хората не само казват мнението си, но и са готови да изслушат другите хора, могат да се съгласят с другия, но могат и да не се съгласят.

    Ген, благодаря за кафето! Следващия път аз ще почерпя! и ще продължим разговора за дамите! Наистина са хубави и...умни!
   @Darla-Daisy,  аз благодаря , че има такива хора, като вас! Знам, че тези,  които са скромни в изявите си пред публика, по душа са най-чисти и нежни! Подозирам, че и с вас е така! А Таничка, аз също страшно уважавам  за това, че е много остроумна, интелигентна и пише страхотно, с чувство за хумор и проникновение!
  @didi f, радвам се да чуя и твоето мнение, а още повече се радвам да прочета следното: "....хора със собствено мнение - такива, които умеят да мислят, а не само да се съгласяват." Ти си една от тях! Това е нещото, за което аз бях някъде (преди известно време)  порицаван,  - че искам около себе си мислещи хора, със собствено мнение и позиция! И се радвам, че тук ги има достатъчно и са качествени!
    С поздрав към всички до тук, включили се в дискусията! Очаквам и други мнения!

 

И на още една приятелка блогът й прилича на кафене :)

Кафе на шарена сянка

По този повод ви поздравявам се една песен на Тони Димитрова :)

Чаша Кафе

  Благодаря, Куини, за хубавия поздрав!
 
  А ето и текстът на прекрасната песен на Тони Димитрова!

Тони Димитрова и Пламен Ставрев - Чаша кафе Lyrics

Припев:
Този свят е пъстро кафене -
хора, съдби.
Ден след ден живота си тече -
в него аз и ти.

Тук въртят се всички сезони,
календара дните си рони.
Тук очаквам бавно да съмне
с чаша кафе.

Теб те няма, още те няма,
ах къде, къде ли се дяна,
а на ма мен какво ми остана -
чаша кафе.

Припев:

Тук съм, през няколко маси
и дано не пропусна мига си.
Тук и аз така ще осъмна
с чаша кафе.

Теб те няма, още те няма,
ах къде, къде ли се дяна,
а на мен какво ми остана -
чаша кафе.

И дълго сама мечтая,
и търся за тебе знам,
над празната чаша гадая...

Тук въртят се всички сезони,
календара дните си рони.
Тук очаквам бавно да съмне
с чаша кафе...

Уж си близо, а толкоз далече
да те чакам омръзна ми вече
и потъва самотната вечер
в чаша кафе...

Припев:

   Радвам се, че и други преди мен са оприличили блога с кафене! Това не го бях чел, то е отпреди аз да се появя тук, но ми хареса! И бих добавил, че трябва да умеем да прощаваме! А къде е авторът сега ? Разбрах - Shogun(не знаех малкото име).
 С поздрав с чаша кафе в ръка!