Върнете се към Островът на порочните | Профил | Публикации
всички ключови думи
Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един такъв поглед, усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не можах да разбера и защо ме гледа така нагло при положение, че не аз съм се препотил, а тя. - Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си.
Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности. Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си, има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка. Вика ме у тях. Отивам аз, с чешката затварачка под ръка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители. Та влизам аз, а тя с мокра коса. - Препотила си се от мъкнене на чували с камби? - Не. - С пиперки? - Не, къпах се. - Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах й аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър. Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация. Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам: “А бурканите?”. Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче. - Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - отсякох делово. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим. - Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам! - Ми? - гълчалив, но любезен поглед. - Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета. - Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че… - тук задърдорих за технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм си я взел още. Поради липсата на разумен отговор реших да зарежа мисленето… - Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един такъв поглед, усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не можах да разбера и защо ме гледа така нагло при положение, че не аз съм се препотил, а тя. - Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си. - Леле, колко си метафоричен. Хм… - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)… Ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид… Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува, после трескаво ми разкопча панталоните и ги пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях. - Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите. - Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки. Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда се беше олющила. Никога вече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й отношение към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше “джаджа”, за нещо, което е “У Р Е Д”. Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот? Какво? Толкова сме различни, Господи!
От тук
Анонимните коментари изискват одобрение от страна на системния администратор. След като веднъж е одобрен, коментарът става видим за всички потребители.
Не сте влезли в системата. Искате ли да публикувате коментара си като анонимен потребител? Вход