Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Имам конфликт с една ученичка от моя клас и много ми се иска да го споделя. Момичето е циганче, майка му е починала преди много години. То живее с баща си, втората му жена и детето им. По мое мнение бащата се опитва да компенсира липсата на майката с пари т.е. скъпи дрехи, парфюми, скъп телефон и т.н. 0баче момичето е изключително завистливо и злобно, но не това е големият проблем. Тя много бяга от училище, носи ми какви ли не измислени бележки, а аз се правя на разсеяна и ги приемам. Нея много я е страх от баща й, защото й спира джобните пари и какви ли не наказания й измисля, когато научи за някоя издънка. Едвам научих учениците от моя клас да ми звънят и да ми казват, когато са болни. Програмата ми този срок е такава, че виждам класа си чак в четвъртък, но в сряда изостанах с тръгването и видях в дневника, от 19 човека клас отсъстваха 14. Чудейки се какво да направя и от кой да започна с „телефонния тероризъм” към родителите ми звъни въпросната девойка, за да ми каже, че я боли корема и ... не помня още какво. Прекъснах я и й казах да се дойде по възможно най-бързия начин и да не ми говори глупости. Репликата от другата страна на телефона беше:”Офф, добре ще дойда!”, сякаш я накарах да прави нещо абсолютно непосилно за нея. След около 30-40 мин пак ми звъни телефона и този път беше „леля” й (веднага усетих, че не е възрастен човек). Започна се пак един безумен разговор за болките в корема и че не може да мръдне от къщи. Попитах я дали бащата знае случайно, че дъщеря му е толкова „зле”. „Лелята” каза: „Ми ... не!”. Моят отговор беше: „В такъв случай съм длъжна да информирам бащата за състоянието на дъщеря му щом е толкова сериозно. Вероятно се налага да отиде и на лекар!”. Обадих му се веднага и му разказах за разговора с дъщеря му и „леля й”. Той онемя и успя да каже: „Ей, сега ще я намеря!” След около 15 мин ми се обади да ми каже, че я спира от училище. Смънках: „Добре, както решите, Вие сте родителят!”
Вечерта потресена от нахалството на въпросната девойка още се чудех колко малко акъл й трябва за да се стигне до две обаждания и ми звънна пак телефона. Пак и отново беше тя! Започна направо с въпроса: „Как можахте да се обадите на баща ми? Какво съм Ви направила?” Вбесих се на секундата щом я познах по гласа. Обясних й, че повече работа с нея нямам и ще разговарям само и единствено с баща й и затворих. Човешкото нахалство явно е безгранично!
На другия ден дойде при мен някаква нейна приятелка, на която също преподавам с молба да се обадя на бащата на горе споменатото момиче и да го помоля да я пусне на училище. Отказах категорично! В крайна сметка аз съм обидена от факта, че ме лъже за 30 мин два пъти и ми звъни трети път да ми държи сметка, защо съм се обадила на баща й. След няколко часа дойде да ме моли и приятелката й от класа и на нея отказах.
На третия ден се появи с вирнат нос и мазна лицемерна усмивка ме поздрави. Междувременно добрите ми деца от класа ми казаха колко ме мразела и при всеки конфликт между мен и нея съм отнасяла „порой” от псувни. Имах час с тях и се държах много лошо с нея, а по принцип съм миролюбив човек. Решението ми е да я дебна и при едно закъснение дори да се свържа пак с бащата, а с нея да разговарям само, когато я изпитвам или трябва да я попитам нещо служебно.
Venetzia, отстрани погледнато нещата някой път се виждат по-добре. Факт е, че при работата с ученици – големи или малки деца, няма значение, никой не може да даде точни рецепти как да се постъпи, защото всеки път ситуациите са уникални и неповторими.
Мога да ти кажа аз как бих се държала в този случай или по-точно каква линия на поведение бих спазвала. Ще се опитам да не бъда рязка, каквото и да ми сервира ученичката, и дори да се ядосам, ще се постарая да не ми личи. Ти си се подразнила, че едно ромче лъже, но, според мен, не бива да хабиш психическа енергия за нещо, което е непроменимо. Просто лъжата е залегнала в природата на ромите – те не я смятат за нещо лошо. Такъв им е манталитетът.
Опитай се да разбереш мотивите на ученика за дадено действие или дума и тогава ще ти е по-лесно да ги приемеш. Момичето се страхува от баща си и ти, знаейки за този неин страх, можеш да я държиш с това нещо и колкото и грозно да звучи – да я манипулираш, като я принуждаваш да спазва училищните правила и да посещава редовно училище. Лично аз не бих се обадила на бащата, а бих се пазарила с ученичката, напомняйки й, че ако не се стигне до консенсус, ще бъде намесен и родителят.
Също така се въоръжи с търпение, каквото и да ти кажат. Изчаквай, изслушвай, брой до три, потисни емоцията си и не подавай реплики, които съдържат някаква негативна оценка. Дори изразът „не ми говори глупости” някой път е достатъчен да постави началото на конфликт. Тя не е очаквала да се обадиш на баща й и се е разразила буря, когато е разбрала, че си му казала, защото се е почувствала предадена.
Аз също така не бих отказвала разговор с ученик, колкото и да съм огорчена от негова постъпка. Имай предвид, че само с разговори можем да повлияем върху нашите подопечни! Ние друго оръжие или средство – както искаш го наречи – нямаме. И дори, когато изпитваме усещането, че сме си губили времето да говорим с тях, не е така. Винаги има смисъл, защото те се влияят – може да не го показват, но вътре в себе си те си задават въпроси и се опитват да им отговорят, припомнят си кой какво ги е съветвал и им е приказвал.
В нашата професия е опасно да се навлиза в крайности по отношение на дистанцията учител-ученик. Нито е добре да сме прекалено близки и фамилиарни с учениците, нито много дистанцирани. Винаги трябва да се търси златната среда и да сме склонни да правим компромиси. Както вече казах: не отказвай разговори, а напротив – даже ги търси. Можеш да покажеш, че си обидена за нещо, но нека това състояние да е временно и когато от страна на учениците се правят стъпки към изясняване на ситуацията и разрешаване на конфликта, е по-добре да не поставяме бариери.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!