На учителите, с любов!

Някой ден вероятно ще викна,
ако до тогава не пръсна.
Аз не съм непозната планета,
а напротив, реална и земна.
Аз съм Ева от блок 130,
преподавам модерно изкуство.
Но дори и модерно, реди се
на опашка след Долче-Габана.
Че днес пусто важен е фейса
и си шлагер прехвърлиш ли 30.
Нямам навик да питам на кой са,
днес децата в класа по изкуство.
Гледам само, че в джоба им дрънкат,
тридесет сребърни жалки мъниста.
Аз съм само солта и темела,
друго няма какво да предложа.
И така съм решила до края
да подквасвам маята в душите
дето гледат от изток и мислят,
че отсреща, що свети е Рая.
Как успявам ли, няма да лъжа,
малко карам я "мъжко момиче".
Скачам сутрин в изпраната риза,
панталон, за да скрия жената.
Но дори и това не потулва,
туй дето ври под капака,
и ме кара да бъда красива,
старомодно-модерна и жива,
всеки път, когато помислиш,
че за мене си Адам от Рая.
http://www.youtube.com/watch?v=wMiNHEXFOj8&feature=player_embedded#!