Училището - желана територия на ученика

 

Ще започна малко по-отдалече. В не много далечното минало умни глави измисляха всевъзможни лозунги, за да вдъхновяват трудещите се. Сега ще припомня някои от тях, на тези от вас, които са поживели и в “онова време”:

“Партията – майка-закрилница на всеки!”

“Въшката – най-опасен враг на Родината.Унищожавайте я.”

“Планината – извор на прогресивни идеи.”

“25 години народна власт – 25 години цирк.” ( Светлинен надпис над купола на цирка)

“ Мирният атом – във всеки дом.” (“Работническо дело”,1974г. – по повод откриването на 1 блок на АЕЦ” Козлодуй”)

“Всеки комсомолец- пример за хулиганите” (Лозунг на заводска ограда)

 “Един допуснат брак – беда за целия колектив”

“Училището  - желана територия за ученика”

Пардон, последното не е оттогава. Вече забелязахте еднаквия стил и структура на изреченията. А,забелязахте ли разликата между лозунгите и последното мото или надслов ( сега така е модерно). Добре , ще ви кажа какво аз забелязах.Всички те,без последното ( поне на думи ) се обединяват от принципа за равенство, справедливост, всеобща грижа за човека. Ако към последното се приложи същия принцип, би изглеждало така:

“Училището – желана територия за ученика и учителя”

Оттук си правя извода, че принципът вече е променен ( и направо си лъха на скрита дискриминация) и новият е принципа за равновесието. ( Неравновесните процеси не са желателни, защото нещата могат да излязат извън контрол) След като в едната посока процеса е доведен почти до успешен завършек, т.е. да се превърне училището в нежелана територия за учителя, окуражени от този си успех, сега ще се опитат да го уравновесят. Дано да има успех и това начинание! Някои хора, само че не различават кон от  каруца и им разменят местата…
П.П.Иначе като идея не е лошо - дано не си остане само в презентациите.Пък, и с тая издръжка на ученик и с тая материална база не виждам как точно ще се получи на практика. И в библията пише: "По делата им ще ги познаете..."

 

Училището  е  задължителна  за всички до 16 г. територия.И това води след себе си проблемите, за които всички тук пишем и четем.

Тези дни хич не ми остава време да пиша тук, но открадвам по-малко за да прочета.
Винаги съм подкрепяла идеята за споделяне на добри практики, те те провокират, а и са добър източник на идеи. Все пак никой не открива топлата вода за първи път. Само че си мисля тези дни за случващото се в системата все по-често попадам на заглавия от рода на: в община Х закриват 5 училища, в община У 7... . Ще бъдат съкратени Х учители и У непедагогически персонал. Никъде никой освен цифри за недостиг на средства, предстоящи съкращения и недоволни родители не каза какво се очаква да получат децата от закритите училища, колко ще е желана територията на новото училище, как ще се чувстват те там.  Колко от тях ще продължат, за да може оцелелите учители да превръщат с възрожденския си хъс "Училището в желана територия на ученика", защото ми се струва че ще стигнем до там да няма за кого или на кого да показваме блестящите презентации.
Имам възможност да наблюдавам две общини в подхода им към оптимизиране на мрежата. Ще си позволя да ви разкажа за тях.
Едната е малка  с голяма безработица, ще закриват само едно училище, а другите ще ги оставят, защото родителите и кметовете са вдигнали да си защитават училищата, само че директорите ще подписват декларации за това че няма да търсят общината като им свършат парите. Сещате се какво ще се случи нали през октомври, ноември и колко тази община има образователна политика и визия за развитието й?
Другата сравнително голма с относителен % на бзработица, прави дискусии по повод на закриването на останалите след миналогодишната оптимизация селски училища. Мненията са крайни от тотално закриване, до извозване на градските деца към селските училища, нещо като вечно "зелено училище". Пресмятат и колко деца има вероятност да отпаднат от системата, направили са си труда да се срещнат с родителите и да разберат какви са мотивите им за отказ да изпратят децата в града.
Май това правителство ще успее да превърне "Училището в нежелана територия и на учители и на ученици". Дано да не съм права, но в този стрес в който работят колегите, ми се струва че не ни чака нищо добро.