Писмо до Родината

Вятърът носи из Лондон по дългите улици тесни,

стон и възторг за една малка, красива страна.

Припомня години на робство, години нелесни,

а спомени сгрява, във вените мои кръвта.

Днес също е робство, само че без ятагани.

Чалгата също подобно зурлите звучи.

Вади очите, кой за когото се хване.

Народът непитан, подобно на Яна мълчи.

Ботев и Левски вече са само в книги.

В душите е пусто, а споменът свири с уста.

Геройската вечност е като снимани мигове.

На почит са днес греха, подлостта и страха.

Лондон е тих и различен, от ужас настръхнал.

Вятър разказва за малка, красива страна.

Празник е днес, а аз се усещам помръкнал.

Горчи ми в душата, боли ме дори съвестта.

Защо съм далече от теб, от жена ми, детето?

Нима съм предател, щом болката аз не търпя?

Ти си звездичка и светиш ми право в сърцето!

Сега съм далеч, но с нищо не ще те сменя!