Моето училище

Много стилно презентиране на училището.Поздравления!

Валя, работим за една кауза, да запазим училищата в по-малките населени места! Поздравления за презентацията! Особено съм впечетлена от запазените снимки от миналото! Браво! Нека хората от цяла България разберат, че в по-малките училища също се работи и то не по-малко, защото контингентът е по-различен! Статистиката сочи, че 2050 година българите ще са малцинство. Много жалко! Много често си задавам въпроса, какви хора ще живият в държавата, ако не са такива училища, като нашите, които да ограмотят ромите и съхранят българското?!

Училище, подобно на нашето и историята е почти същата. В нашето училище учат 157 деца в момента. И проблемите са същите. Ето тук можеш да видиш: http://ou-gabrovnica-montana.webnode.com/ Браво, Валя! Чудесно представяне на малкото училище!

Благодаря ви, момичета!

Аз все си мисля, че големината на училището и произхода на децата нямат особено значение, ако учителите обичат работата си. Има, разбира се, своите специфични проблеми.

Да, Роси, наистина са подобни нашите училища. Много хубав сайт.

Можем да отворим тук една тема за малките училища и техните специфични проблеми, да обменим опит.

Много ми хареса представянето, Валя! Успех на изпитите!!!

Vqra wrote :
Статистиката сочи, че 2050 година българите ще са малцинство. ...ако не са такива училища, като нашите, които да ограмотят ромите и съхранят българското?!

 По-лошото е, че нормалните и образовани /не в учителско-ученическия смисъл на думата/ хора и учители в България са малцинство още днес.

 И едно въпросче ако може - какво означава да съхраним българското. Защото ако на това трябва да учим децата, означава да ги учим на всичко лошо от 19 век /тук не визирам конкретно българското/. Единственото българско, което трябва да учим да съхраняват е българската природа, но и това е твърде тесногръдо.

Поздравления за презентацията на училището. 150 годишно училище звучи страховито. Лично на мен първата сграда на училището ми вдъхва повече уют, сигурност и жеалние за учение, отколкото карцерът, в който сега се помещава това училище /каквито са и сградите на голяма част от българските училища - приличат на ТВУ-та/. Огромно впечатление ми направи факта, че църквата и училиещто са в един двори съседи. Има нещо много хубаво в това.

Хареса ми представянето на училището и амбицията, с която се работи. Дали децата са 1000 или 100, ако няма желание за работа, всичко е загубена кауза. Но има ли желание - тогава се усеща топлината, уюта, ЛЮБОВТА. Поздравления, Валя!

Заслугите за запазване на снимките и информацията за миналото на нашето училище е на бившият директор и учител по история Мирослав Михайлов и на колежката по история Дарина Календарска, които за съжаление не работят вече при нас.