За танците...

16 февруари 2007, 11:34 Публикувано в Сапунени мехури | 10 коментара , 1216 прочита
Категории: Ежедневие

Имам толкова много неща... Имам почти всичко... Здраве - най- важното! Три прекрасни деца, добра работа и уютен дом. Страхотен съпруг, който познавам от двадесет години и вече е част от мен.
Имам толкова много неща... Имам почти всичко...
И само едно нещо, което ми липсва страшно много. Танците...
Усещането... Музиката... Движенията...
Двадесет години танцувах без да спра! Една диагноза ме отказа от професионална кариера. А сега съм на 35. Все още млада. Но вече без танци.
Имам толкова много неща... Имам почти всичко...

RSS за коментари Коментари

# | от Katherine на 24 февруари 2007, 16:28

Разбирам те.. И все пак - ако не професионално, не може ли да се занимаваш с танци любителски?
А какви са танците?

# | от valena на 26 февруари 2007, 09:23

Танците са народни.

Иска ми се да продължа... Просто любителски...

Как да го направя? Живея и работя в Люлин, грижа се за съпруг и три деца - не знам дали си го представяш...

Но все пак има и почивни дни. В Люлин не намерих нищо подходящо. Нещо, като читалище или състав за ветерани, като мен. Търсих. Попаднах само на една група в клуб два на два метра, опитах, но направо ми подейства подтискащо. Все си мисля, че отнякъде ще се появи нещо... Най - малката ми дъщеря е вече на пет годинки... Мога да си позволя да си обръщам внимание от време на време. Само на себе си. Но как ?

# | от Katherine на 27 февруари 2007, 09:37

Сигурна съм, че ще се появи нещо! Пожелавам ти го!

# | от sia vasileva на 13 март 2007, 13:51

Има Един, Всемогъщ, Който може всичко, обича всеки, който го зачита и не му отказва нищо, което е по Неговата воля. Той се нарича Бог, Всичко е в Неговите ръце, защото Той го е сътворил. Обърни се към Него и не се съмнявай, че Той може да намери такъв изход, какъвто не можеш и да предположиш. Дерзай!

# | от valena на 13 март 2007, 15:38

Благодаря за добрите думи. Мога да кажа само, че ако нямах вярата, моята си вяра, едва ли щях да издържа толкова години и все още да бъда един пълноценен човек.
Но човек сам не знае на какво е способен!

# | от VampireSun на 16 март 2007, 00:09

Дерзай, мацка! Възхищавам се на такива хора, както теб!....
.... Мене пък една диагноза ме накара, да напиша най- "страховитата" музика в досегашната ми "кариера".... Дерзай....
....Целуни децата си! Те, осмислят животът ти!.... ;-)

# | от VampireSun на 16 март 2007, 00:10

Винаги можеш да се докоснеш до тях! Дори и на концерт! Знам, че не е същото но,....;-(

# | от valena на 16 март 2007, 09:02

За децата си абсолютно прав! Те са моите слънца, в някои мрачни дни на болка и самосъжаление. Не си го позволявам особено често.
За концертите - не особено прав. Обикновено не мога да сдържа краката си, ръцете си и изобщо тялото си на едно място. Обикновено очите ми се пълнят със сълзи. Обикновено в главата ми се блъскат все едни и същи въпроси... Не си го позволявам особено често.
Защо ли просто не забравя...

# | от momo на 16 март 2007, 11:45

Трудно е да се забрави това, което ни е карало да се чувстваме живи...

# | от valena на 16 март 2007, 13:17

Пазя се да мисля по този начин. Прекалено трудно става... И продължавам да търся. Смисъл, радост, хармония - за да се чувствам жива.

За да коментирате тази публикация трябва да се регистрирате. натисни тук

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

За танците...

RSS за коментари Коментари