Начало
Начало
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Всички
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
Върнете се към BgLOG
|
Профил
|
Публикации
За мен
Valentina Simeonova
Общности
BgLOG
Сапунени мехури
Етикети
деца
образование
празници
всички ключови думи
Моите RSS
Моите публикации
Моите коментари
Valentina Simeonova - Публикации
Филтър:
Най-нови
|
Месец
|
Всички
Преглед:
Какво стана с " хубава Яна "?
29 май 2007, 09:00 Публикувано в
BgLOG
|
10 коментара
,
2121 прочита
Етикети:
деца
,
образование
,
празници
В близките празнични дни, моята почивка мина под мотото: "Да се подготвим за завършване на учебната година!" Един ден обяснявах системи линейни уравнения и графики на функции за класното по алгебра на голямата ми дъщеря / 8 клас/. Справих се доста добре мога да кажа и бях направо горда, че все още схващам за какво става въпрос. Настроението беще на ниво, когато дойде синът ми / 5 клас / и ми каза, че трябва да знае наизуст " Даваш ли, даваш Бал...
За танците...
16 февруари 2007, 11:34 Публикувано в
Сапунени мехури
|
10 коментара
,
1228 прочита
Категории:
Ежедневие
Имам толкова много неща... Имам почти всичко... Здраве - най- важното! Три прекрасни деца, добра работа и уютен дом. Страхотен съпруг, който познавам от двадесет години и вече е част от мен.
Имам толкова много неща... Имам почти всичко...
И само едно нещо, което ми липсва страшно много. Танците...
Усещането... Музиката... Движенията...
Двадесет години танцувах без да спра! Една диагноза ме отказа от професионална кариера. А сега съм на 35. Все още м...
Вълшебство
15 февруари 2007, 14:02 Публикувано в
Сапунени мехури
|
0 коментара
,
615 прочита
Категории:
Вълшебства
Какво богатство е живота?
В един момент, в една огромна зала тръгваш с треперещи колене да изтанцуваш първия си блус - с най- красивото момче на света!
А в следващия - слушаш същия блус, гледаш двете си красиви деца на снимката на стената, а момчето те чака в къщи за вечеря!
А колко дълъг беше пътя между двата момента...