пълен ужасТ

И така... По едно време тая вечер ми беше толкова тъжно, че като чух една песничка чак се разплаках. И по примера на някои мои приятели реших и аз да си направя блог. Да съм модерна, не за друго. И така де, мислех в този прословут блог да си пиша сърцераздирателната история и да изливам ли, изливам сълзи.. Ама на! Стана тя каквато стана.. Пробвах първия сайт, за който се сетих. Още си чакам e-mail-а за потвърждение. Пробваьх втория сайт, ама тука пък интернета ми реши, че ще стчкува. И така, пак опрях до услугите на чичко Гуугъл. Все го псуват, ама да ми е жив и здрав, че той ме спаси, като мъдро ме насочи към тоя сайт.
И така де, сега ще пробвам колко мога да оперирам с тоз моя блог. Ха, само сега да не си помислите, че съм отпреди един век, че да не знам как да си работя с блога. Майната ви, просто съм нова и сега ще видя докъде стигат моите способности. Айде останете си с мир, аз отивам да се потя...