И така... По едно време тая вечер ми беше толкова тъжно, че като чух една песничка чак се разплаках. И по примера на някои мои приятели реших и аз да си направя блог. Да съм модерна, не за друго. И така де, мислех в този прословут блог да си пиша сърцераздирателната история и да изливам ли, изливам сълзи.. Ама на! Стана тя каквато стана.. Пробвах първия сайт, за който се сетих. Още си чакам e-mail-а за потвърждение. Пробваьх втория сайт, ама тук...