Приказки от Далечния Изток - част 1

Митичният и реалният свят се срещат в манга филмите, но това не са филми за деца. Те са пъстри и впечетляващи и с нереални, но трайно оставащи в съзнанието картини. Те са интригуващи и почти винаги са и в книжен вариант. Понякога пък са родени от комискси. Вълнуваща е историята в книга и филм със заглавие "Искам да изям панкреаса ти". Далеч от очакваната история за умираща любов поради внезапна (макар и предначертана) смърт, тя е излияние за невъзможност да обясним любовта, какво предизвиква интимност. И отговорът е в източните философии за Ин и Ян, които са противоположни и се допълват. Но противоположностите произлизат и виреят в различни за тях места, а срещата им е по-скоро случайна, ако се има предвид, че нямат общи съвпадащи главни черти. Такива са 17-годишните гимназисти и съученици Сакура и Харуки. Но Харуки (момчето - срамежливо и интроверт) ще открие тайната на жизнената радостна Сакура - остава й малко живот заради необратимо убиващия й панкреас. (В сюжета не се казва, но вероятно е рак на панкреаса). Момичето не се страхува да е открито, да критикува водач на моторно средство публично, да е спонтанна. Но нито най-близката й приятелка, нито красивото й бившо гадже й вдъхват доверие да им разкрие какво се случва в действителност с нея. 
Техните излизания и споделяния за болката да изгубиш някого поражда ревност на бившия и на най-добрата приятелка. А точно в този момент си даваме сметка, че и при нормални обстоятелства (без смъртна заплаха) любовта и спонтанността са повод за критики - т.е. това е опит за доказване, че пътят към пълното равновесие и щастие винаги е трънлив, а и трън в очите на околните. Тук се излиза далеч от обречеността. Обаче и за тези, които се страхуват да не се убодат и не загубят, има сцени за радост от това да си за и в самия миг, без да се задълбочаваш, единствено се задълбочаваш в мислите на другия в подобната на играта ми (на морто поколение): откровен или дързък (отговаряш на въпрос искрено или изпълняваш реално с акт желанието, ако загубиш на карти или др. предизвикателство. Има доста силни размисли в играта им: на въпроса какво е това да си жив, Сакура споделя мисли за хубавите моменти. Животът е с идеята на Харуки да стане отворен и да не се страхува от провал при общуването, защото всяко усилие би се възнаградила. 
 Има и игрален филм с актьори на тази история. В нея обаче има невключена и нямаща в първоначалната версия част за порасналите съученици и все още срамежливото пораснало "момче". Но тук не виждам защо би ни интересувало дали той се е задълбал в самотата си или благодарение на отдавнопочиналата първа любов е в света на откровени и намерени бивши съученици (между които най-добрата приятелка на Сакура). 
 По-харизматично е усещането, че никой не може да определи кое го прави самотен и с кого трябва да се покаже или остане завинаги за него самотник, а и пред кого самотната ти стена да се "пропука".  И дали другите му предлагат таково отваряне към тях. Сакура разбира, че двамата са близки по възприятие и откритост към близък приятел, макар и на пръв поглед прекалено противоположни. И не болестта, а пътят към сърцето и извървяването му ги сближава, защото няма нищо случайно според Сакура, тази лоша болест е била предпоставката, а намирането на пътя е много по-важно.
Въпросът е от какво умира спонтанната Сакура, която черпи с пълни шепи от мига, нескриваща връзката (освен болестта си) за бившия си? Умира вероятно убита от него. От филмчето това остава загадка. Младият й принц просто научава това от новините и макар че е единственият, извън семейството на Сакура, който знае тайната за болестта, публично разкрива за нея, когато "онаследява" дневника й. Сакура умира не от болестта си, обаче в началото на филмчето не се разбира. А "идеята" за ядене на анатомична част е идеята да продължиш живота и мисленето на друг, да не говорим, че животинските части са предпочитане за консумация според проблема ни, т.е. някакви вярвания и бабини заклинания стават модерни в шегите на тях двамата.