Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Просто изповед, зов за помощ...надежда, идваща и от сламка!
От известно време искам да споделя с вас проблемите си, разчитайки наистина на широката аудитория и шарената добронамерена компания, към която тихичко се присламчих. Дълго се колебах, отлагах, изчаквах – бяха празници, време не за проблеми...Но днес, като за първи ден след много почивни, отново ми дойде горница! Поредната учебна година почти се изтъркули. За пореден път (кой ли?!) тя се зададе с прословутия Образец 1 и въпроса "Ще ги има ли учениците/часовете?!" Нищо ново, знам! Е, добрата новина ме настигна в първата седмица на септември: някой беше решил да прочете дипломата ми и видял там, че освен проблемния чужд език, с който година след година не събирам норматив, имам право/възможност да преподавам и роден...Повериха ми един страхотен шести клас – страхотен, защото в него наистина има много на брой и много умни, интелигентни, качествени деца...и на прага на ваканцията, с всеки изминал ден все повече си давам сметка, че на НИЩО не ги научих! И гласовете на “запознати”, че преувеличавам, не ме “греят”! А не ги НАУЧАВАМ просто защото НИКОЙ НЕ СЛУША! Не можах да реша “проблема с дисциплината”...със сигурност заради “слизането” при МАЛКИТЕ, след като десетина и малко отгоре години съм само в горен курс, но не беше само това...Причини, обяснения, оправдания...и т.н. могат да се намерят много, но те не променят фактите...а фактите са си факти...и те ме убиват!
Въпросът сега е КАКВО ОЩЕ мога да направя, за да накарам класа да замълчи...и се заслуша, да поработи, защото е ясно /всъщност откъде ли?!/, че в безплодни опити за “умиряване” сме загубили доста време, а това, което ни остава е ценно – поне основните неща да им минат през ушите! Защото, колкото и да са умни – и с ясно съзнание за това, придружено от съответното самочувствие, разбира се имат още много, много да учат...и ако може НЕ ВСИЧКО ПРИ ЧАСТЕН УЧИТЕЛ!
И понеже отново сглупих да пиша направо в сайта...и той отново ме “изхвърли” в момента, в който натиснах бутона “ПУБЛИКУВАЙ” ...и сега ”претворявам” отново написаното преди...и то няма как да е същото :), завършвам само с кратко изречение за днешния ни час: от преди празниците – за нас почти две седмици! – бях им обещала за днес литературен тест върху четирима от изучените автори. Откъдето и да го погледне човек, все “контролно” му викат! Е, бога ми, как ЗА СЕКУНДИ не млъкнаха! Не поседяха, съсредоточени върху листа, без да говорят ПОНЕ ЗА МИГ!
Безсилието ми в такава ситуация наистина ми е непоносимо! Не днес и не сега, но непременно ще споделя още нещо – все по темата, но вече не в ТАЗИ класна стая.
А сега наистина очаквам ВСЯКАВИ коментари – не ме щадете – аз съм достатъчно самокритична, мога и да понасям критика! Само (раз)решението да се “покаже”!
Ужасена съм от прочетеното. Не, не е затова, че и при мене няма подобни проблеми... А защото става масово! Как ще е нормално ученик да стане и да си излезе от класната стая?... Ей така?!? Че няма ли дневници, отсъствия... Ох, и аз ги приказвам едни... Сякаш не ми е идвало да го хвана и изхвърля от стаята, защото пречи на мене (хайде, това го остави, голям човек съм и ще мина и през поредното невнимание или шумолене от негова страна), ами пречи на останалите деца, които искат да научат нещо. Неприятното е, че възрастовата граница се снижава все повече и повече. С всеки следващ випуск установявам колко ниско е общото ниво, колко ниска е и или въобще я няма концентрацията в часовете. Докъде ли ще стигнем?...
Здравей!В тази ситуация смятам,че трябва да се чуе и мнението на ученик и по някаква случайност аз съм точно шести клас.Класа ми не е особено цветущ.Имам и една публикация където го описвам.Ситуацията тук не е рядко срещана.Според мен е вече масово явление.Но пък според вас учителите, човек на който не му е интересно какво друго може да прави освен да говори.Та искам да кажа, че учителят има също вина за работата на класа.Добре.Ама ти леко прекалаваш.Защо не потърсиш вината за всичко и в учениците.
Освен това сега сме шести клас.Повечето започва да ни гони пубертета.И в този период има моменти в които просто си отнесен и си тялом в час, но духом те няма.На мен така ми се случи днес три пъти по математика и господина такава физиономия направи първия път...
За проблема със слушането - ти си учителка и смятам,че знаеш за този метод с по-тихото говорене.Ако класа е с повече умни и интелигентни деца, които искат да разберат нещо ( ти ги описваш като такива) би трябвало да се опитат да те слушат.Но както вече казах е много вероятно и ти да го знаеш.
Нашата класна е по музика.Аз и още 3 момичета много си я харесваме, а останалите почти може да се каже,че я мразят.Аз ,защото много често си говоря с нея по телефона , знам,че тя има много хубави неща, които да ни каже, но почти винаги настроението да ни похвали изчезва защото я прекъсват и само говорят.Та не си сама както казаха и другите.И като последно нещо от моя баналан коментар: както каза Куинка горе главата и не се обвинявай чак толкова. (Между другото и аз съм много критична, но в други неща).Надявам се да не съм приспала някой и някой да може да схване мисълта ми защото вече пиша 10 мин. J
:-)Така е, да. Естествено, че си има и места, и колеги на всяко място, които си карат живота доста леко и не се много напъват за нищо... Но всеки отговаря за себе си. Има и колеги, които рекетират ученици с двойки, за да им идват на частни уроци у дома "на половин цена" - вероятно защото не могат да си намерят за пълна... Гадост! :-(
За "стената" какво да ти кажа - много боли! Лично аз съм го преживяла това ама мн отдавна, бях на 22 години - не се разбрахме тогава с децата гимназисти, дето бяха по-опитни от мен в доста житейски отношения! Но това беше от зелената ми глава. Опитвах се да бъда "равна" с тях, "приятел". Те ми казаха тогава - Ани, ти не си ние и няма нищо общо помежду ни. Ти трябва да си тежиш на мястото защото си учила и знаеш много повече от нас... Не се дръж като равна, не е нужно... Ей такива работи, обичка на ухото... Но при вас с твоите сигурно нещо друго се изплъзва. Може би трябва самите ние да обичаме себе си повече, за да получим същото и от децата...Кой знае!:-)
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...