За БГЛог и хомосекс... гейовете, гей двойките

Връщам се аз от дежурство и какво да видя.. верно не съм ненормален, болен, нечуствителен или лигльо-зевзек. Нормален съм бил ей, хора, нормален. И тоз път не платих на никого да ме убеждава в това – сам забелезАх! Много се зарадвах на поста на другаря Келвинатор, (ние се познаваме, виждали сме се по управленията, ама няма да му казвам кой съм, че ще се изложа много моменталитически (нова дума – от моментално и политически се прави, обяснявам за нормалните хора, ненормалните са ме разбрали)). После четох поста на Лейди Фрост, която се оказа, че се каза Яна ( от истинското й име ми изби една пъпка веднага, и досега ме е страх от физиката, от про-гимназията, моята даксалица ни биеше с показалката през ръцете обаче един път като ни нареди 3-ма бабаита и вика „дайте си ръцете напред гамени, с гамените” ние ги даваме, ама сме се наговорили – като замахне да ги дръпнем едновременно! Замахва Янка Карапетрова, ние дърпаме ръцете, ама ъгъла не сме изчислили (физиката ни малко, куцаше - посока, скорост, ускорение, отрицателно ускорение, де да беше сега!!!) .. махаме ръцете и като ни изперка показалката по пишките – не можахме да пикаем прави поне седмица ... и тримата... отплеснАх се. Извинявам се.

Много се зарадвах на поста на Ace Coke. Абе пак отклонение – това какво значи, аз питах, ама не можаха да ми го преведат – или са толкоз преводачи или ... абе както и да е.

Само да кажа, че и аз не съм писал много отдавна, въпреки че много чета, гледам да не пропускам, някой път и работата не мога да си свърша от четене на тоз сайт, и на други де, ама то там женорята не се толкоз облечени... и има за гледане, не толкоз за четене. А не съм писал много отдавна щото много се разсърдих на един дето не пише тука вече, рупани, после и на борислава. Не знам кой ме ядоса повече, много се изнервих. То не бяха плюнки, то не беха комплекси, а пък аз много съм комплексиран и някой път ме е срам от това дето го правя и пиша и най-вече от това дето ми е минало през тиквата, ама на, това съм аз. И някакси не мога да пиша като знам, че някой дето не му е работа или изобщо няма право, ще се базика с мен. Кво съм му направил?

И тия последните постове за педерасите много ме натъжиха. Тия дето ги плюят не са прави. Ама да кажа защо аз мисля така...

Аз към педерасите до миналата година нямах много отношение, аз харесвам жени, а съм мъж, те пък собствения си пол – мен това не ме бърка изобщо. Преди години, една вечер един педи се беше напил в кръчмата дето ходех. Идва и вика – „много си готин, ти мен харесваш ли ме?” Ами сега – аз тоз въпрос съм го чувал многократно с думата „уважаваш” вътре, ама с „харесваш” някакси се пообидих. Казах му, че няма толкова алкохол в София, че да го харесам. Той обаче сериозен, вика „не не, ти не си опитал, като опиташ мъжко дупе – това ще е, край, жена няма да погледнеш, избирай, или ти отпред или аз? Толкова си готин, че за мен няма значение” и ми плъзна една ръка през деколтето на ризата (аз винаги с двете горни копчета отворени ходя). Ей там си изтървах нервите и го изкарах отвън и го понабих, ама доста, аз съм има-няма 100 кила, и винаги съм похождал на фитнес, ама така и циганин не бях бил.... Та оттогава, до миналата година, тия за мене бяха амбриажи – мръсни, долни, леви педали ... до миналата година..... хората се променят, за добро ли, за лошо ли ....

Нали ви писах, че ходих до Холандия да работя, работих в пицария и слагах плочки и циментови блокове за тротоари и пътеки по паркове и улици? Ако си спомняте де? Дето си купих кола (още свалям мадами с дея, ей, само един път в една кръчма някой беше чел блога тука и разправяше за мене, стана ми хубаво, ама не можах да сваля мадамата, ама то само един път, иначе ги късам ей).

Та нося аз пици. Пицарията има доста редовни клиенти. Те са отбелязани по поръчките и се обслужват с повишено внимание. Разнасям аз пици и ме пращат на нов клиент, нося пицата аз, отваря ми вратата жена, хубава, руса, прилича на жена, не на холандка. Усмихва се, една дума не казва – дава пари и бакшиш и затваря вратата. Викам си – аз не им разбирам лаенето на холанците ама тез пък съвсем не им отбират на езика. Връщам се и на вратата ме чакат двамата собственици, гледам нещо говорят и споменават моето име. Поглеждат ме – единият през вежди, другия през мустаци (единия беше сърбин, другия – ливанец, интернационал майка плаче) – ти , вика, какво направи на клиента? А сега де, утрепАха ме. Нищо, отговарям – занесох пицата, дадох я, взех парите, ето ги, че и добър бакшиш получих, какво има? Обадиха се и казаха, че само с нас ще работят – само ти обаче ще им носиш пиците. Да внимаваш! Ок, казах и толкова ... от тогава през вечер нося пици на тоз адрес – всичко като по петилетна програма – два вида пици се редуват, отваря мацката, или по дънки и блузка, или по халат, взема пицата, дава парите с бакшиш, кимва и затваря вратата, и пак така след два дни - отваря мацката, или по дънки и блузка, или по халат, взема пицата, дава парите с бакшиш, кимва и затваря вратата. Толкоз! И така 3 месеца няма пропуск в плана. Една вечер обаче отвори друга мадама, брюнетка, с брадичка като на Шварци от Конанския период. Каза ТенкЮ, даде бакшиш, пита ме как съм, пак каза тенкю и пита дали на другия ден съм на работа, не съм казал че не говоря холандски, а говореше с мен на Английски. На другата вечер пак поръчка от тоз адрес. Шефовете се шашнаха, плана се объркА – отивай и като се върнеш – да разправяш. Отивам, отварят ми вратата и двете мадами, държат се за ръце. Е супер, обичат се значи. Поканиха ме вътре – аз отказах – правило на пицарията. Не, те настояха, да ми дадели парите. Влезнах, да не ме утрепат я! Оставих пицата и си чакам парите, русата дойде и вика, ние сме гей, това разбрах викам. Ние никога не сме го правили с мъж, ти правил ли си го с две жени дето не са били с мъж досега... на това место колената отказаха. Или се базикат, или има камера, огледах се – няма огледала, нищо не прилича на камера .. е па искам, как да не искам, аз 4 месеца бях загорял като немски пехотинец преди Сталинград. Паднаха ми пердета следващия един час нищо не си спомням, само знам че 4 дни след това слипове не можех да сложа без да викам 5 мин след това, толкоз сълзи не съм изкарвал от детската градина. Е, уволниха ме, ама нормална жена , не гей де, така не ме е чукала. За две – да не говоря – сигурно като умра, че съм усмихнат щото за това ще си спомням цял живот!

Това беше втората среща с гей хора след оня идиот в кръчмата – голям респект, първата – докато слагам бордюрите. Още докато разнасях пиците имахме постоянен клиент – пак така един – два пъти седмично пици носехме, само мъж отваряше. Имаше и дете, малко – 6-7 годишно, русичко, като от картинка извадено. Винаги добър бакшиш, винаги усмивка, винаги детето с него, винаги благодари, по едно време почна да отваря и един друг мъж, това в Холандия е през две къщи – така че, не се учудих. Въпросът беше, че къщата винаги блестеше, градината пред къщата с най-хубавите и подредени цветя, детето винаги чисто и спретнато, и за толкоз време, винаги с усмивка и много интересно – докато не си обърнеш гърба – не се затваря вратата. Единия колега от пиците, кюрд, без семейство ми каза един ден – искам като умра, в рая да ме осинови ей такова гей семейство.... такива работи. Та, слагаме бордюри ние по улицата и изливаме асфалт и мачкаме с валяка по тротоара и гледам, наближаваме адреса на тези, гей клиентите. Точно тоз ден беше топло, ама разбирай холандски топло, хем топло - къде 35 беше, но то там е и 100% влага, както се досещате. Асфалта и той горещ – направо пещ. Шефовете обещаха по надница и половина тоз ден – тва холандец да ти даде повече пари – дигата се е спукала, да знайте! Слагаме асфалт, редим бордюри, жега - мисля че имах сухо място само във вътрешното ухо, зад тъпанчето. Точно си мислях да умирам и че тия кървавите пари просто няма да ми даде сърце и цигари да си купя - някой ме дърпа за ръкава. Обръщам се и ченето ми падна на горещия асфалт, валяка да го смачка. До мен стои сина на ония двамата педали и държи една кана със студен портокалов сок с лед вътре и носи 5 чаши – толкова работници бяхме около валяка. И каза – моя баща и неговият приятел ви изпращат това. Много е топло. Оставете каната на вратата, вие знаете къде е. На английски го каза детето. Ей тук исках да се върна и да изтупам прахта на онзи идиот от кръчмата и да му се извиня... та такива работи с хомо двойките около мен – първо с портокаловия сок и после ония двете мадами ми скатаха байряка.

Та относно гей двойките – какво ви пречат, когато повечето са по-големи човеци от нормалните хора? Това е моето мнение, нали тук мнения споделяме? А имаче съм си същата тиква, каквато цял живот съм бил – само дето имам по-различно мнение за гей двойките след гурбета. И ако така се карате за глупости – не ми се пише, аз си имам достатъчно проблеми и грозотия и на работата, че и после... Сам много трудно се живее, и когато от това, което четеш, текат глупости – става още по трудно, да знаете. Може и да спре да ми се чете... мъчно ми е просто.