Сляп ли бях?

Взирайки се в празнотата
се чувствах невидим.
Вътрешният ми свят бе
в друго измерение.
Всичко отвън олицетворяваше нищо друго
освен
шумове, лица и случки,
които по всякакъв начин се
опитваха да нарушат
моето вътрешно спокойствие.
..... но уви!
Енергийният поток насочваше
своите заряди
само в една посока.
Докато не се появи от нищото.
Тя.
Не усетих как и защо се случи.
Утопичният ми начин на живот
ме бе превърнал
в самотен идеалист.
СаМ.
Този чужд поток енергия
сякаш обърка всичко.
Не знаех защо, как и дори кога!
Процесът бе неизбежен.
Просто се случи.
Втренчен в това сияние,
аз се отделих от своята крепост
и полетях.
Отново бях част от човешката раса.
За първи път от много време
не бях сам.
Сиянието ме отведе.
Показа ми неща,
които мислех, че не съществуват.
Промени непроменимото.
Всичко просто бе по-силно от мен.
Сега, бидейки тук сред всички тези хора
аз се чувствам жив.
Наистина принадлежах някъде.
Научих се да давам.
А още по-важно:
Научих се как да примем даденото ми!
До следващата загуба!
До следващия взрив!