Кадър по кадър

Животът ми е една купчина от кадри,образи,картини..
Всичко минава..
Някои остават,други си тръгват.
Трети пък просто се изтриват.Ей така,сами себе си.
Със сигурност има хора,които ще ми липсват страшно много!
Със сигурност има хора,които искам да направя такива,че да ми липсват след време.
Но разбирам,че всеки един,който по някакъв начин спре на моята спирка и ме заговори,оставя следа.
Просто има такива, които спират само за малко,но пробуждат в мен неща,от които после ми става хубаво.
Тези хора си заминават.Образите им заминават с тях.Но спомена остава.Той е жив и живее в мен.

Страшно много ми се ЖИВЕЕ!Искам да греба,да попивам,да бъда,да виждам,да дишам. НЕ когато се налага или трябва..
Искам тези неща всяка една секунда,всеки един момент.
Неискам да се осъзная след ХХXXX години, че не съм направил нещата,които съм искал.
Това съм аз..един болен мечтател, който просто живее.
Човек,който се стреми да превърне невъзможното в реалност.
Човек,който живее заради това.

Казаха ми,че бързам да порастна.
Аз казвам,че това не е вярно!
Ако бързах да порастна,това в момента нямаше да го четете.
Не съм аз виновният,че нещата просто се случват.Без да го планирам,понякога дори без да го искам - те просто се случват.
Не бързам за никъде.
Порастването..хмм..то можеби ще доведе до загубата на някои хора,до появата на други.
Но подяволите..адски много ще ми липсват!
"I found this picture the other day" ..
Усмивките,тъгата,депресията,щастието,гадостите - целият СВЯТ!
Бих искъл да ги споделям с тях завинаги,но знам че няма да е така.
Оптимист съм и искам да си останем 3 4 ЕVA! и с другите също..но..абе силно се надявам да останем.
Да бъдем в някое прашно,мръсно и вонящо общежитие в София,но това да няма значение!
Защото просто ще сме ние.
Защото когато видя усмивките им,да знам че са до мен.Че винаги са били и ще бъдат.Да знам,че и аз ще съм до тях.

Стана ми доста по-леко! И сега ви поздравявам:
                   Now playin' : Sol Seppy - Enter one
"After a storm,I want to be brave..."

"По-голямата част от живота ни е
серия от образи.
Те минават както градовете,
когато си на магистралата.
Но понякога, някой момент се
застоява за секунда повече
и ние знаем, че това е повече от
обикновен образ.
Знаем, че този момент,
всяка част от него...
ще живее завинаги."