Поема за неизправния телескоп

 Не стая, а кашонче
без балкон, без комин,
без ключалка, без прозорче,
ала със сърце и много дим.

На малко птиченце сърцето
подскача по кървава жарава.
Слънцето, луната, звездите, небето...
тънат днес във забрава.

В красива нежна спирала
извива се тъмносиния дим,
но сърцето се не предава:
-Не е страшно, щом двама горим!

И наистина! През девет земи
в дом на свирепи ветрове
свири щурче. Погледни!
Малко щурче, а в окото - море!

Но чуй! Не песен
пее малкият щурец -
това е молебен
да го обхване топъл ветрец,

да го повдигне в небето,
да го хвърли далеч,
че загубил си бил сърцето...
О, бедни мой певец!

Любимата твоя е жива -
там в златната клетка.
За теб тя би горяла
нови няколко века!

Ооо, не са те безсмъртни,
ни богове, а певци,
казали клетви любовни,
закичени с трънени венци!

Телата са тленни.
Душите остават.
Техните песни?
Те ръка за ръка ще се хванат,
 ще политнат нагоре,
  ще си намерят тъмен кът,
   ще се прегърнат, ще заблестят
    и ще чакат своя звездоброец.

07.01.2007, гр. Нови пазар