за любовта

Това е нещо, което съм написала през лятото на 1998г. И все още го харесвам страшно много. Вярвам, че то ще предизвика усмивка и у вас.
 
              ТЯ
И в един миг си силен,
а след това- слаб:
ТЯ те прави "канарче"
в един вечен майтап.
Но ТЯ е красива,
нежна, силна, добра,
ТЯ е птицата дива,
ТЯ е сладка съдба,
ТЯ е нежното чувство
в твойта бедна душа,
но и страшната болка
в много смели сърца;
ТЯ е дар и проклятие,
ТЯ е грях и надежда;
понякога - древно занятие,
понякога - топла одежда;
ТЯ е вечен тиранин,
ТЯ е вечен герой,
побеждаващ във битките,
неотстъпващ във бой;
ТЯ е всичко в живота,
ТЯ е всичко в смъртта
и, когато я нямаш
плаче, бедна, твойта душа.
Но горко да я имаш:
плаче болно сърце,
плаче сякаш безпомощно
красиво малко дете.
За една глътка обич,
за един дар красота,
за един дъх надежда,
за един грях доброта...
ТЯ е мъничка, нежна,
сякаш детска ръка...
ТЯ е болка, надежда,
това е ТЯ, ЛЮБОВТА!