ТРИСТИХ и ЛЮБОВДЕН

05 януари 2006, 15:24 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 457 прочита
Категории: Приятели
Етикети: поезия, приятели
 Близките по душа са толкова близки, колкото и планетите в космоса. Въртят се все около една звезда, траекторийте им си приличат, но инак никога не се пресичат. Та така е и с тримата поети, които в случая пишат едно стихотворение. Обикалят в една слънчева система, от една звезда се греят, но всеки се движи по собствена орбита.

ТРИСТИХ

І

През пълнолетието на път към вечността,

през хребета на хоризонта първи

припляскват със крилете на мечта

най-бляскавият сън и най-кахърният.

ІІ

През пълнолетието, път към вечността,

кахърите, Иване, да ти имам!

Най-бляскавият огън в старостта

е огънят на лудите години.

ІІІ

На хребета на пълнолетието ме няма,

но вечността ме чака с огнени обятия.

До вечността си знам, ще бродя аз

не сам, нали, а може би със вас, приятели…

 

Автори: І. Иван Станчев; ІІ. Димитър Стефанов; ІІІ. Стоян Радулов.

 

 

ЛЮБОВДЕН

          На Ст. Радулов

Кръстовден.

Съдбата ми личи на кръст.

Душата ми по залеза тънее.

Нозете ми върху бразда връз път

и взорът мораво тъмнее.

Кръстовден.

Мрът. Не мръква. Още мътно е.

От билото на погледа засява.

И месецът над кървавото къкре.

На педя семето, нагоре - плявата.

Кръстовден е.

Стопява се дъждовното,

но циганското лято иде.

Кое лъжовно е, кое е овнешко…

подир очите й маслиньови.

 

Ум - пладне, акъл не дожда

и сърцетупът е рязък, Стоене.

На Любовден си се раждал, Бижочко!

А днес празнуваш. Прости му -

Кръстовден е!

 

Автор: Иван Станчев