ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО И АВТОРА

30 декември 2005, 21:28 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 968 прочита
Категории: Литература
Етикети: инфо
Първа самостоятелна изложба художествени фотографии под мотото „Спомен за присъствие”. Автор Стоян Радулов,
Промоция на неговата втора поетична книга „Абсолютно: Любов”.
Време и място: 16 декември 2005 г., петък, от 17,30 часа в Галерийната зала на Градския исторически музей – Панагюрище.
Организатори: Продуцентска къща „Артисимо”-Панагюрище, в партньорство с фирма „Асарел-Медет” АД-Панагюрище, и Общинска администрация – Панагюрище - Отдел „Култура и вероизповедания”.

 

Стоян Радулов е дългогодишен журналист, днес и главен редактор на в. „Време 2001” - Панагюрище, член на литературен клуб „Виделина”-Панагюрище, отговорен редактор на неговия вестник „Чат-Пат”, сценарист и режисьор на предаването „Нетипично”, което се излъчваше по КТ „Астра-Пан”-Панагюрище, и автор на книгата „Пътуване към Акаша”, отпечатана през 2000 година.
През годините той е имал хиляди публцистични публикации в местната и национална преса, кариерата му започва в националната информационно-телеграэна агенция „Балкан” – София. Негови художествени творби са отпечатвани във в. „Български писател”, сп. „Везни”, сп. „Читалище”, в електронната библиотека „Словото”, в различни литературни сборници и пр.
Уменията му в художественото творчество и специално в художествената фотография се показват официално за първи път, макар малка част от фотографиите му да са публикувани на страниците на печата. В художествен аспект Стоян Радулов е възпитаник на известните панагюрски художници Цветан Панчовски, а по-късно и на Манол Панчовски.

 

 

ЗА ИЗЛОЖБАТА

 

„Мълчание, което е забравил в бързината напусналият наемател”

 

 

Този стих от поета Георги Рупчев е поместен на плаката на изложбата „Спомен за присъствие”. Днес живеем бързо, затрупани от проблеми, тичаме насам-натам и рядко се поспираме да се вгледаме, за да видим нещата и хората около нас. Като не забелязваме много важни моменти, изхабяваме времето. И след нас остава само мълчание. Във фотографиите на Стоян Радулов са уловени такива мигове - „Спомени за присъствие”. Снимането, наред с писането, е едно от най-интимните изкуства. А попитан за интимността в този случай, Стоян Радулов ще Ви отговори, че „писането, както и фотографията, са израз на един вид душевен ексхибиционизъм.” Да, на пръв поглед думата изглежда грубо, с нюанс на някакъв вид нечистоплътна медицинска патология. Но всъщност не е ли това осъзната потребност за общуване, впрочем – общуване в чист вид. От едната страна е авторът, който споделя своето желание за обмен на идеи, чувства, емоции, впечатления... - без да изисква, да повелява, дори не моли. Той по същество заявява: „Ето това съм аз, това мога, това ме вълнува, искаш ли да си поговорим за тези неща, ако смяташ, че ще ти е интересно?” От другата страна е читателят или зрителят, който е свободен да приеме или откаже това общуване, да се съгласи или да отхвърли поканата, както и идеите, емоциите, поуките, ако щете, които би могъл да извлече. При това този вид общуване се осъществява по един фин, ненатрапващ се, толерантен начин, олицетворяващ идеята за живеене без да се пречи на никой друг, идеята за живот по-скоро с възможности, отколкото със задължения. Защото наистина това общуване е просто още една възможност за сближаването между хората, ако те имат нужда и поискат това. Като автор, е сигурно, че Стоян Радулов вече е направил първата, втората, третата, вече няколко крачки в тази посока. Оттук насетне е работа на зрителя или читателя да реши дали и той има нужда от това. Може да се каже още, че подобно общуване с изразните средства, които ни предлага изкуството, е въпрос на свободен избор, при който едната страна вече е избрала, без да задължава другата да избира, но при всяко положение й предоставя още една възможност за избор.
Ето защо фотографиите от изложбата „Спомен за присъствие”, както и поезията на Стоян Радулов, впрочем, са за това мълчанието между нас да бъде нарушено.