Аз живях по време на учителската стачка в България

11 ноември 2007, 18:08 Публикувано в Образование | 2 коментара , 688 прочита
Ключови думи: учители, успех, мнение, гордост, стачка, учителска, провал
Здравейте, скъпи учители и приятели. Публикувам постинг на барда Христо Граматиков от един друг форум.
_____________
АЗ ЖИВЯХ ПО ВРЕМЕ НА УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

Христо Граматиков

Преди 40 дни аз отворих тази тема и се чувствам морално задължен да направя някакво заключение по нея. Добавям, че не съм учител, но в работата ми като инженер и мениджър ми се е налагало и да преподавам и да обучавам, така че все пак не съм съвсем чужд елемент в системата.
Първо: СТАЧКАТА НЕ УСПЯ. Защото:
- Синдикатите не бяха наясно с параметрите на дадения им мандат и на практика не владееха положението. От личния си опит (по конкретен повод) от 1993 година знам, че синдикатите са си най-обикновени ООД-та и то с доста ограничена отговорност по отношение на хората, които си позволяват да им вярват. Което не им пречи да яхват всеки израз на недоволство и да извличат от това възможните дивиденти.
- Правителството игра "на изтощение" и успя. Забавените действия и отвличащите маневри, които на пръв поглед изглеждаха неадекватни, се оказаха част от добре обмислена и последователно реализирана стратегия.
- Учителите се поддадоха на опиянението от неочаквания и от тях масов характер на протеста и пропуснаха моментите на "огъване" за да затворят играта при относително приемливи условия. Трябваше да знаят, че в подобни процеси компромисът е неизбежен и необходим. Ако не ви харесва думата компромис, то мислете си за втора отбранителна линия.
- Обществото не осъзна и не разбра силата на солидарността. Подкрепата на родителите би била решаваща за успеха.
- Медиите не за пръв път се оказаха в услуга на властта и отново доказват, че не са средства за информация, а средства за масова манипулация.
Второ: СТАЧКАТА УСПЯ!
- Правителството окончателно се дискредитира и срина остатъка от доверие, ако изобщо още някой в тази страна вярва в щъркели. Макар че стачката не си поставяше политически цели, по един или друг начин тя стана катализатор на процесите на недоволство, което намери израз в местния вот. Каквото и да се случи до края на мандата на Тройната коалиция, ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЕЧЕ ПАДНА! И вероятно нито един от участниците в него няма да ни управлява след следващите парламентарни избори.
Защото се нарушава изконното право на човека от 21 век - ПРАВОТО ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАН ДОБРЕ!
- Учителите бяха на висотата на възрожденския дух и мисията на съсловието. Дълбок поклон!
Изнесеният от тях ОТКРИТ УРОК ПО НЕПОКОРСТВО И РОДОЛЮБИЕ ще бъде запомнен най-вече от "потърпевшите" ученици. Които все някой ден ще зададат на родителите си въпроса: "А вие тогава къде бяхте?" Това не е малко.
Заключение: Аз съм от поколенията, които изнесоха социализма на гърба си. Вярвахме, че това, което правим, е добро. Никога не съм се оплаквал от живота си.
Но винаги, кога тайно, кога явно, съм завиждал на унгарците за 56-та, на чехите за "пражката пролет" и на французите през 1968-ма, на поляците през осемдесетте, дори на руснаците за "затоплянето" на Хрушчов и "перестройката" на Горбачов. През всичкото това време ние нямаше с какво да се похвалим.
Сега с чиста съвест и с гордост мога да кажа: АЗ ЖИВЯХ ПО ВРЕМЕ НА УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ!

Източник