Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Здравейте любители на БгЛог.нет ! Отдавна не съм публикувала тук. Преминах през много неща, осъзнах много неща в живота си, усъвършенствам писането си, осъзнах много от грешките си в творчески и житейски аспект... НО друг път ще ви разказвам , споделям за тези неща. Участвам в една програма за личностно развитие "Международната Награда на Херцога на Единбург" и имах да изпълня цел, в която да направя анкетни проучвания в училища за агресията, Насилието и тормоза в ученическите години. След което моят т.нар. доклад (нещо смесено между доклад и есе) да публикувам в онлайн блогове, платформи и сайтове, за да достигне до по- широк кръг от хора! Пожелавам ви приятно четене, ако темата ви харесва и ДО СКОРО!!! Международната Награда на Херцога на Единбург, направление Умения, Психология
Агресията, насилието и тормоза в училищна възраст
Апатия Ненавист Гняв Агресия Ревност Слабост Емоционален дисбаланс Изолация Стрес Липса на любов Инат Игнориране Ярост Емоции
Терор Омраза Развитие на отрицателни черти Малтретиране Опит за контрол над останалите Зависимост
УВОД Думите, с които определих термините, които дадох по- горе се отнасят, както за самата дума, така и за всяка друга. До някъде те са синоними, но има и съществени различия в тях. Иска ми се в следващите редове да избягам от строгата терминология и да напиша на достъпен език за тези проблеми и начините за справяне с тях. Колкото и да ми се иска да избягам от термините, ще е невъзможно, но поне ще се опитам да ги огранича максимално. Насилието в училището, тормоза, агресията сред учениците и училищното малтретиране са проблеми, за които дълго време не бе прието да се говори открито. Но преди да се разгледат тези проблеми и методите за тяхното преодоляване, трябва да се дефинират самите понятия, структурите им, съдържанието, функциите, условията и механизмите на проява. Тези понятия се разглеждат от различни автори и психолози по различен начин. Ако разгледаме дефиницията на определението за НАСИЛИЕ ще видим, че то включва от нанасяне на физическа вреда на друго лице до нарушаване на човешките права. Но ще разгледаме насилието от педагогическата гледна точка, защото насилието вече е често срещано явление в училищния живот. И сега като определение бих посочила, че НАСИЛИЕ е всяко поведение, което нарушава правата на друг човек. Насилие има дори в моменти, когато жертвата не осъзнава това. От многото действия на агресия и насилие, могат да се обособят няколко подраздела, които често се срещат в училищната среда: физическо насилие, психическо, емоционално, вербално и сексуално. Всички те се срещат в една или друга степен сред подрастващите в учебните заведения, а както всички знаем, училището е неделима част от живота на обществото ни и в него се проявяват негативните поведения и явления на това общество. Проведох две анкетни проучвания в средните училища в края на миналата учебна година и в началото на новата учебна година. Резултатите показват, че в средата и в края на учебната година агресивните проявления са повече, отколкото в началото. Какво предизвиква тези агресивни поведения на насилие и тормоз? Как да се преодолеят и какви превентивни мерки да се вземат? Какви са факторите? Какви форми на насилие има? Всичко това и още, ще намерите в следващите редове...
ИЗЛОЖЕНИЕ
Един от най- сериозните проблеми в обществото ни и в българските училища, дори и детски градини, е агресията сред децата и младежите. Учениците често са подложени на насилие, тормоз и агресия от страна на своите връстници в училище. Но понякога агресията излиза от тази рамка и тя се насочва дори към учителите и родителите. За да навлезем по-навътре в тази сложна, леко банална, но твърде актуална тема, трябва да дадем ясна дефиниция на понятията, за които говорим. Най- кратко казано агресията е посегателство над личността на друг човек. Тормоз е всяка форма на агресия, която е системна и се повтаря във времето. Насилие е всякаква форма на емоционална или физическа злоупотреба, сексуално насилие, нехайно отношение или занемаряване, експлоатация, които водят до реално или потенциално увреждане на личността, върху която се упражнява насилието, заплаха за нейното оцеляване и развитие, както и унижаване на нейното достойнство. Много автори дават определения за тормоз. Най-често цитираната дефиниция е на Дан Олвеус. Той определя тормоза между връстници като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група (най-често двама-трима ученици насилват един). Отрицателните постъпки включват физическо и/или психическо насилие, изолация. Отношението между насилника и жертвата винаги е съпроводено от неравностойност на силите на постоянната опозиция сила–безпомощност. Сега след като изяснихме в най-общи линии понятията, ще ги разгледаме детайлно като обхванем само тяхното проявление в училищна възраст и как педагогически да ги избегнем или овладеем. Нека започнем от това, от къде децата черпят моделите си на поведение. Те черпят знания и модели от три източника: от семейството, където може да демонстрира и закрепи агресивно поведение; от своите връстници, например по време на игра, изградена на принципа: „Аз мога всичко! Аз съм най- добрия! Аз съм най- силен! И т.н. ; от анимационните филми и компютърните игри. В този модел детето подражава на героите от игрите и филмите. Детето копира родителите! Поведението на детето се формира от най- ранна детска възраст. Преди да крещим и напердашим детето за това, че е направило някаква беля, трябва да се замислим как ще повлияе това на психиката. Детето не прави разлика между слаб и силен шамар. Така, както ние искаме да покажем силата и властта си над малкото същество, за да получим нещо в замяна, било то послушно поведение, така и то след време може да повиши тон или напердаши другарчето си, за да получи това, което желае. Има семейства, които не повишават тон и не бият детето си. Но отношенията между възрастните в тези семейства може да са агресивни. Тези отношения могат да бъдат, както изразени, така и подтиснати, Тук имам предвид не само ситуации на явно насилие, на което детето става свидетел, например бащата се напива и бие майката или майката е истерична и крещи по всичко в къщи. При подобни ситуации на всички ни е ясно, че детето, свидетел на събитията, ще прояви агресия в общуването си с околните по примера на родителите си или ще прояви автоагресия (агресия, насочена към самия себе си) като се затвори в себе си и стане плахо, свито и страхливо дете, което не може да комуникира и общува свободно. То става тревожно и нервно, гризе си ноктите и, заеква, има тикове или проявява други симптоми на нарушен емоционален или физически баланс. Друга причина са детските филмчета. На пръв поглед, невинно изглеждащите, детски филмчета и други детски предавания често са изпълнени с насилие. Компютърните игри, които играят също са съпроводени с насилие. Те водят до подражание в поведението на детето. Стига се дори до показност на улицата и в училище. Лошата компания, в която се движи също е причина детето да проявява агресия в една или друга форма. Фактори, които оказват влияние е вътреличностната агресивност, която се обостря по време на пубертета и юнешеските години. Предишен опит на учениците, свързан с агресия и насилие над учениците, наблюдаване или упражняване на агресивно поведение спрямо друг човек. Друг фактор е непознаването на методи за справяне с конфликти по мирен и ненасилствен начин. Драстична промяна на ценностната система на агресора. Определено ролята на семейството е най- важна. Но да уточним, че родителите не са и не би трябвало да са специалисти. В образователната ни система се срещат много специалисти, които биха могли да въздействат там, където родителите не са успели. Децата учат модели, копирайки възрастните. В семействата агресията все повече става начин на реагиране. Детските предавания, филми и игри все по- често започват да толерират агресията. Децата стават свидели на тормоз и по детските площадки и улиците. Следователно повечето деца нямат правилен модел на реагиране в конфликтните ситуации. И тук е ролята на институциите, училищните психолози и педагозите, които да „покажат“ и да научат децата на този модел. Агресивното поведение е поведение, което децата научават по време на израстването. От друга страна се явява бягство от проблемите, фалшиво доминиране над другите или над дадена ситуация. А ние всички очакваме детето да коригира поведението си, но не му показваме как, не се запитваме защо го прави, а само гледаме да го накажем и да озлобим още повече неговото поведение. Всеки един случай на агресия е индивидуален, но най-честите причини са в незадоволени потребности от обич, сигурност; страхове от различен тип; тревожност; търсене на внимание или уважение; социален статус; липса на социален опит. Учителят е този, който трябва да подходи с разбиране към насилника/агресора, т.е. както към едно страдащо дете, чиито потребности не са задоволени, като тийнейджър, загубил баланса си. Едно агресивно дете/младеж най-често се нуждае от това да изгради емоционална връзка, контакт със стабилен възрастен, който ще му покаже „другата страна“ на нещата. Някой, който се опитва да разбере неговото страдание и да му покаже как да балансира емоциите си. ЗА последните 25-30 години има повече от 1000 изследвания върху тормоза и агресията. От тях научаваме, че: • Средно всяко пето дете е било жертва на тормоз, а всеки седми е тормозел съучениците си под някаква форма.
• Близо 2% от децата са били подложени на тормоз в продължение на много години и се смята, че това е една от сериозните причини за самоубийствата в училищна възраст.
• Случаи на тормоз се срещат както в детската градина, така и в горния курс.
• Тормозът често остава скрит поради нежеланието на децата да споделят, защото не очакват съществена помощ от възрастните – у нас едва 23% споделят с учителите за такива случаи.
• Учителите най-често не реагират, защото не разпознават добре тормоза и не знаят как да се справят с него.
• Честотата на физическия тормоз нараства до 5-6 клас и след това намалява.
• Честотата на вербалния тормоз и социалната изолация нараства с възрастта и достига своя максимум в юношеска възраст.
• С възрастта връстниците все по-малко съчувстват на жертвите на тормоза.
• Големината на класа не влияе особено на честотата на тормоза.
• За възникването на ситуация на тормоз в класа е достатъчно дори само едно от децата да е склонно да се самоутвърждава за сметка на другите.
• В ролята на оказващи системен тормоз често се озовават и учители, особено в горна училищна възраст.
• Все повече нараства дела на т.н. „кибер тормоз”, т.е. с използването на мобилни телефони, през Интернет и пр. Около 15% от учащите, са били жертви на тормоз по мобилен телефон и повечето от тях са свързани с изпращане на SMS-и. 14.5 % от момчетата и 12.2% от момичетата признават, че са снимали други ученици в съблекалните веднъж или повече от един път. От моето, т.нар. анкетно проучване, в началото и в края на учебната година, изследвайки около 157 ученика от 11 клас и 130 ученика от 6 клас в две различни средно-общо образователни училища, потвърждават гореспоменатите данни. Типични младежки форми на насилие се оказват телесна повреда, заплашване, принуда, изнудване , грабеж, нанасяне на щети върху вещи, побоища, обиди (лични или виртуални). Понякога насилието и агресията са насочени към самия теб, самонараняване, дори понякога и самоубийства. От анализа на резултатите на проучването се вижда, че момчетата най-често запазват пълно спокойствие (55%). Понякога са склонни да търсят възможности за мирно разрешаване на конфликти (73%) и са готови да разговарят с този, който ги е обидил (67%). При момичетата, за поведението им в критични ситуации преобладаващите отговори са, че винаги търсят начин да разрешат конфликтите по мирен път (81%). И ето , че стигнахме до въпроса как да се справим с агресивното поведение и какви превентивни мерки да се вземат. Като за начало ще е добре в класовете в началните училища, прогимназиалния етап дори и в гимназиите да се организират тренинги, интерактивни обучения за самопознание и формиране на личностните и социалните умения. Работата с началния курс е безценна- проблемът се спира в зародиш, децата формират т.нар. меки умения, точно, когато са готови за това, когато е идеалното време за това, По- лесно и запазващо се в годините е формирането на умения, отколкото тяхната корекция в по- напреднала възраст. Друг метод за справяне с агресията са арт терапии, които включват изкуството в превенция на тормоза, насилието и агресията. Танците и йогата са подходящи практики за успокояване на ума и балансиране на емоциите. Индивидуалните и семейните консултации с училищния психолог вършат чудеса като по този начин се моделира етичното поведение на семейството. Стимулирането с морална и материална награда на учениците също спада към превентивните мерки. Включването на агресивните ученици в извънкласни занимания, лидерски клубове и т.н. отново дават благотворен ефект върху тяхното агресивно поведение. Неутрализирането на всички извънучилищни фактори, влияещи върху поведението на агресивния ученик.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Агресията, тормоза и насилието в училище са проблеми, които се срещат все повече и повече в съвременните бългасрски училища. Причините са много и става все по- трудно овладяването на подобни поведения, а превентивните мерки стават все по- трудно приложими. За един агресивен ученик е важна спокойната семейна среда, стабилна училищна и психологическа подкрепа и форма на извънкласно занимание, което да помогне за овладяването на гнева и емоциите. Емоциите и психологическото равновесие играят основна роля в поведението на учениците, затова ние преди всичко трябва да ги разбираме и да успеем да им покажем модела на поведение, който е подходящ за тях.
ПОМОЩНА ЛИТЕРАТУРА
Бояджиева, Н. , Митева, П.(2008). Гняв и агресивно поведение при
ИНТЕРНЕТ ПОРТАЛИ
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...