Щастлив ли съм ? (полусериозни размисли)

Провокиран от въпроса на една много мила моя съблогърка дали съм щастлив, взех та се замислих: „Какво всъщност е щастието”, защото за да отговоря на въпроса дали съм щастлив се налага първо да си го изясня. Разбира се първо проверих какво пише по въпроса в Уикипедия:

„Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.  Когато е щастлив, човек често се смее.”

ОК, определението, макар и малко мъгляво ми дава материал за размисъл. Може би трябва да започна от последното изречение:

Когато е щастлив, човек често се смее- добреее... и все пак колко често трябва да се смея за да съм щастлив и как по-точно да се смея като има толкова много видове смях. Като се смея на любимите си комедийни сериали дали това ме прави истински щастлив? Гледайки определението явно да, защото тези кратки хумористични напъни ми носят задоволство и удоволствие. Значи дотук разбрах, поне малко съм щастлив.

Сега да подхвана моят приятел философът „Френк Лойд Райд”ака Ницше(малка заигравка с Буревестников- Орловски).

Истинското щастие е неделимо от инстинктите.

„Инстинктите представляват вродени предразположености на даден жив организъм да следва определено поведение. Те не се заучават, а са унаследени фиксирани модели на действие, активизирани от повече или по-малко конкретен набор от вътрешни или външни стимули”  

Та да разгледам инстинктите, които познавам. Първо се сещам разбира се за инстинкта за самосъхранение. Благодарение на него ние съществуваме. Изпитваме глад, жажда, умора, нужда от сън. Този инстинкт ни помага да не сме като мухите еднодневки. Но какво общо има той със щастието? Когато съм гладен ям. Ям някак си щастливо, както и пия, както и спя, както и... айде да не продължавам J

Един друг мой приятел, известен с това че разделя периодите на човека на орален, анален, фекален и т.н. а именно Фройд, споделя в своите трудове още много инстинкти- половия, инстинкта за смъртта и др. Някак си не си представям точно инстинкта за смъртта, пък и не съм се задълбочавал толкова в трудовете на моя приятел.

Да обърнем обаче внимание на половия инстинкт. Това е инстинктът, който кара мъжкия и женския индивид да се съвокупляват с цел продължение на рода. Човекът обаче, е единственото животно(или поне единственото за което аз знам) , което се съвокуплява за удоволствие. Като правя секс аз се задоволявам и получавам удоволствие, което отново според определението ме прави поне малко щастлив. Извод – правете секс за щастие. Разбира се доказано е, че при секса в мозъка се отделят едни много хубави  хормони –серотонин и ендорфини, наречени още хормони на щастието, което в още по-голяма степен подкрепя теорията за пряката връзка на секса със щастието.    

Но да оставим Фройд и да се върнем на Ницше. Той поставя още едно условие за щастието, а именно, че животът на човека трябва да е във възход. Всичко е много хубаво, ама аджеба моя живот във възход ли е и какъв точно възход има предвид Ницше. Всяка година слагам по още една годинка и гледайки от този ъгъл животът ми ще е във постоянен възход докато в един момент просто ще свърши. Е да де, ама тогава уточнението на Ницше щеше да е безсмислено. Значи трябва да търся нещо друго.

Да видим. Хубава професия, достатъчно доходи, семейство в което се е настанила скуката. Това дали е възход или вече съм преминал билото? А де, кой да ти каже... пък Ницше си е заминал преди 110 години и изобщо не му дреме за моите терзания. „Хей Фридрих, не е хубаво така. Да пуснешнякоя фраза и после да оставиш хората да си бият главите в търсене на отговори”.

Добре де да приемем,  че животът ми е нито във възход, нито в падение. Значи все още съм в началото на пирамидата на щастието, защото даже не си представям какво е пълното блаженство.

 А всъщност може би знам. Усещам истинското щастие в моментите в които чуя звънкия смях на дъщеря ми, усмихвам се винаги, когато тя каже „тати”, когато ми даде целувка или когато ме хване за ръка за да и помогна за нещо която тя „не ога”.

Всъщност майната им на всички философи, истинското щастие ни носят нашите любими създания.

А вие? Щастливи ли сте?