Хлябът

27 април 2006, 12:41 Публикувано в BgLOG | 5 коментара , 2393 прочита
“За хлебецаааааааа, дайте за хлебецаааааа, помогнете за хлебецааа”
“ Дай на бабата за хляб, баба няма хляб да яде”
Всеки ден чувам тези думи докато се разхождам по обяд на  “Графа”
“Хлябът поскъпва” е една от най – ужасяващите новини по нашите вестници.
 

Хлябът е много важен символ за българите. Имаме списание, което се нарича “Хляб и Свобода”, посрещаме гостите си с “хляб и сол” като висш израз на гостоприемност и приятелство. Хляб и вино символизират Христовата плът.
Един от най-хубавите разкази на Радичков е посветен на хляба.
“Хляб и зрелища” е класическото виждане на тираните за добро управление.
"Научили сме се да виждаме в хляба начин за създаване на общност между хората - ароматът на споделения хляб няма равен на себе си." - Антоан дьо Сент-Екзюпери
  "Видът и уханието на пресен хляб притежават романтичен ореол, ненадминат от никое друго кулинарно постижение." - Елизабет Луард
Много от вас сигурно се чудят за какво пиша всичко това. Просто се сетих за онова далечно време 1990г, когато работих няколко месеца там, където се прави хляба. Това е една от работите, които ми е носила най-голямо удовлетворение.

Историята на цивилизацията – това е история на хляба. Без зърното, без земеделието човечеството не би могло да съществува. Преди милиони години нашите далечни прадеди, подобно на животните, са живеeли благодарение на събирането на растения, риболова и лова.
Възникването на земеделието е довело и до развитие на кулинарното изкуство, появата на приборите за хранене и кухненският инвентар. Нали, за да добие месо и да го изпече на огъня, първобитният човек се е нуждаел единствено от копие, нож, огън и ръцете си. А, за да свари от зърното каша, е бил необходим казан; за да се превърне зърното в брашно – хаванче, за да изяде чорбата – лъжица.
 

След като се научили да превръщат зърното в брашно, нашите прародители скоро след това успели да приготвят от него тесто и да пекат върху нагорещените камъни. Учените смятат, че този примитивен хляб се е появил преди около 8-9 хиляди години.
Дълъг е пътят на човечеството от безвкусната питка до бухналият ароматен кравай. Големи успехи в изкуството на приготвяне на хляба имали египтяните. В древният свят те били наричани “хлебояди”.
Известно е, че именно в Древен Египет за първи път били отгледани високодобивни сортове мека пшеница, бил открит воденичният камък, именно тук се научили да приготвят фино брашно, а по-късно и да използват маята за набухване на тестото. Вече през ІІІ хилядолетие от н.е. египтяните познавали тайните на маяното и пресното тесто.
Много отдавна овладели техниките на приготвянето на хляба и древните гърци. Вече през V хилядолетие от н.е. професионалните хлебопекари снабдявали жителите на Атина с хляб. От гърците изкуството на приготвянето на хляба преминало в Древен Рим. Отначало жителите на Великата империя се хранели с гъста каша. Първите професионални хлебопекарни в Рим се появили през ІІ век преди новата ера, макар че да приготвят хляб с мая тук се научили доста по-късно. При разкопките на разрушения град Помпей археолозите намерили около четиридесет фурни.
В античният свят хлябът и трудът на хлебопекарите били ценени високо. В Рим е имало специална изборна длъжност – едипи. В техните задължения влизало да контролират багоустрояването на града, реда и пожарната безопасност, а също така приготвянето и качеството на хляба. При разкопките на Помпей била намерена табелка с надпис (по всяка вероятност, молба към Сената): “Моля да ме направите едип на Гай Юлий Полибий, по негово време хлябът беше много вкусен”.
 

Сега влизаме в магазина и си купуваме един хляб. Вече има стотици видове. С маслини, лют, с манатарки, арабски, селски, болярски, млечен... Много хора казват “Аз не ям хляб, нали вече сме европейци” , но истината е , че много малко хора могат да устоят на миризмата на току що изпечен хляб с хрупква коричка.
 

За да бъде направен този хляб и той да стигне до нас, хиляди хора стават в 3 часа през ноща, смесват водата, мяата и солта, след това започват да месят, режат и оформят. Чакат до втаса и след това се потят до фурната докато се изпече.
И когато го натоварят по камионите с които ще стигне до всички нас, тези хора свалят брашнените си шапки, сядат близо до машините, вадят малко сиренце и лютеница и разчупват един току що изпечен, ароматен хляб.
 

И се усмихват. Усмихват се защото за пореден път са дали на хората нещо много ценно, макар и недооценено.


Уважавайте хляба!