Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Ух, съжалявам, ако ви досаждам вече, ама съм на поезийна вълна тия дни и искам още едно любимо мое стихотворение да споделя. Знам го на изуст, пиша го тука и вие да му се нарадвате и барем някой се сети кой му е авторът, щото в тия детски споменици някак си така целенасочено се избягва неговото упоменаване...
На този свят в житейската гълчава
най-много съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятеля, Смъртта.
Любимата - със име и без име,
Любимата със много имена,
зелена светлина, изгряла зиме,
среднощно слънце, утро със луна,
задъхан вик в мълчанието пусто,
бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън.
Приятелят - различен и еднакъв,
със свои грижи и със собствен глас,
но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз,
с когото двойно на света живея,
но без да бъда тъжно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден.
А пък Смъртта - за нея нямам думи,
тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света
и някой друг след мен да изброява:
:) Ни най-малко, Щепси, не си досадила.
За жалост не знам на кого е тоз стих, но някой друг може пък да се сети.
пп. Много готино лого си сложила на общност "Любов" :) И надписът долу вдясно звучи веселяшко! :)
:) Хехех. Едва схванах какво си имал предвид с "халтурен". Първо ти написах въпрос относно това, но в последствие се усетих :)
И аз, Ейс, не само ти :)
Благодаря ти, Веско!
А това е много готино - стаята на еди-кой си, стаята на еди-кой си - стана си верно съвсем като къщичка - много уютно!
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...