Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Ето пак връщам топката. Това също е много сладко. С Недялко Йорданов можем да си караме ехехееее!
Едно време го бях дала това стихотворение на едно момче, с което излизахме, но още не ме беше целунало... Хехе какви хубави спомени се появяват в твоята общност, Веско!
Тя пред мене спира плахо
на самия ръб на кея.
Чантата е пълна с книги
и баретата и в нея.
О, брегът е много дълъг
и морето е голямо!
Тръгваме. И се допират
рамото й с мойто рамо.
И говорим непрестанно
на сериозни важни теми
и разнищваме живота
и житейските проблеми.
А понякога случайно
трепва в мене скрита струна:
"Тя е малка и не зная
може ли да я целуна?"
А морето ми се смее:
"Може! Как се е улисал!"
А аз мисля, че осъжда
моята порочна мисъл.
"Тя е малка. Как ще взема
нещо толкова голямо?"
И не се допират вече
1958 Недялко Йорданов
:) Аз пък на този стих не бях попадал досега, Щепси! А в стиховете на Недялко Йорданов винаги има някаква мелодичност, която е много характерна. :)
ПП. Явно всеки си има някакви стихове, които навяват определени спомени и сантименталности. :)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...