мания

Паника

30 март 2007, 00:06 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 1068 прочита
Категории: Любовна лирика
Етикети: любов, страх, мания

Вън от всякаква прилика
две самотни души...
Причина не виждам никаква
ти със мене да си.

Аз съм далечен, объркан...
Като пръстен, загубен в море,
в лабиринт от лъжи съм залутан
по-безсилен от малко дете.

Ти си тиха, но силна и смела,
твоят поглед - по-остър от меч.
Ти - душата насила обзела-
като нощна сибила държиш ми съня надалеч.

Ти се смееш, омагьосан аз виждам,
вперил поглед във твойто лице,
как Моето пак обезсмисляш,
как съм никой без твойто сърце.

УжасЕн...

чети още

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

мания

Паника

Връзки

Приятели