Паника

30 март 2007, 00:06 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 1067 прочита
Категории: Любовна лирика
Ключови думи: любов, страх, мания
Вън от всякаква прилика
две самотни души...
Причина не виждам никаква
ти със мене да си.

Аз съм далечен, объркан...
Като пръстен, загубен в море,
в лабиринт от лъжи съм залутан
по-безсилен от малко дете.

Ти си тиха, но силна и смела,
твоят поглед - по-остър от меч.
Ти - душата насила обзела-
като нощна сибила държиш ми съня надалеч.

Ти се смееш, омагьосан аз виждам,
вперил поглед във твойто лице,
как Моето пак обезсмисляш,
как съм никой без твойто сърце.

УжасЕн пак събуждам се нощем,
че побягваш със всичкото мен,
но те виждам, мой демон среднощен,
кротко спяща до мене смутен.

По-спокоен придърпвам те плахо
и прегръщам тоз сладък крадец.
Във просъница шепна две думички само
и отпускам се в сънища с теб.

17.03.2006