Случка на спирка.

Това ми се случи преди 2-3 седмици. Съвсем-съвсем наистина (за мой ужас).
Една мъгливо-мразовита сутрин преди 2-3 седмици. Отивам аз на спирката на тролея за работа. Нямам никакъв спомен какво съм мислила, била ли съм тъжна и сънлива (то и как да си спомняш нещо второстепенно след такъв шок). Един дядо от съвсем скоро продаваше вестници на обикновенно празната будка до спирката. Отидох да купя вестник за шефа (част от задълженията ми) и се поспрях да видя детските списания, защото дъщеря ми ме муфтеше нещо на път за училище. Та да видя аз за какво иде реч (цена и консистенция). Аз както винаги (явно недостатък), т.е. с усмивка и дружелюбно водя неангажиращ разговор по въпроса за детските списания с дядото на будката (за какво точно плащаме 3,50 лв. - нещо от сорта).
Ни в клин ни в ръкав, дядото ме пита:
- Свободна ли си довечера. Искам да те водя на ресторант.
Спомням си само, че ми секна някое от неангажиращите изричиния по средата от почуда.
- Благодаря много за поканата, но аз съм женена жена - отговарям в недоумение. -  Имам си дете, мъж.
- Ми че какво от това? - ми казва дядото насреща. - Да не би през тебе да е минал влак?

Ех, мили хора ... Замислих се аз.
Е, ... първо се смях,  разбира се.
После ... после ми стана тъжно.
Той човека не знаеше, но си е вярно. Влак е минал през мене.
Като направя една бърза ретроспекция на мъжете в моя живот - то си е съвсем така. Родиш ли дете - влак е минал през тебе. Ни настоящ, ни бъдещ евентуален мъж ще те вземе някога насериозно. За настоящия си бита карта, за бъдещия - жена втора употреба. Ей това е. Не влак, а няколко композиции са си минали направо. Това сме ние , ей! Българи сме. Патриархат и предразсъдъци.
Ей за това Дзен му е майката. (а не Джонефф:)))
Ще дишам дълбоко и ...... Оммммммммм ..... Оммммммммм .....