ПЪЛЗЯЛ, ПЪЛЗАЛ....

21 април 2008, 03:03 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 277 прочита
Не съм на охлюва другар,
но знам, че дълго той пълзял,
докато стигнал до върха,
където птица не една
със сила го е покорила!
Охлювът имал закрила!
Нали пълзящо е животно,
минава даже за имотно,
къща на гърба си носи
и за друга пълзи, проси!
Тез красиви, силни птици,
орли, соколи и орлици,
висините нека порят,
но със охлюв да не спорят,
че са нужни и крила,
ум, разсъдък, и дела
върхове да покориш,
а не просто да пълзиш!
Щом таз малка животинка,
кротка, тиха и любимка,
със пълзене, със товар
е на върховете цар,
то тогава що остава
на таз птица сиво бяла
дето облаците гони?!
Пълзящите дано прогони!