КАТО ЦВЕТЕ

Канят ме цветя  разцъфнали,
да се наведа, да ги погаля
и от слънцето лъчи откъснали
нежност, топлина, омая!
А в душата светло става
и сърцето огън сгрява,
галя тез цветя красиви
с чувства най дълбоки, мили!
Спомням си за теб, когато
куп цветя ми подари
и в ръцете, като злато
те блестяха! И мълчи
днес сърцето онемяло
за любовта ти закопняло!
В цвете ти се превърни,
с мирис, аромат плени,
моята душа красива!
Знам, за теб съм още мила!
Дай ми обич и любов,
дай ми огън, живот нов!